|
Новото в Правилника за прилагане на ЗДДС
Д-р Милан ПЕТРОВ - данъчен експерт
С приемането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
настъпват съществени изменения в нормативната база по прилагането на
Закона за ДДС, включително в правилника за неговото приложение.
Новият правилник е обнародван в ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г.,
и е в сила от деня на влизане в сила на договора за присъединяване
на Република България към Европейския съюз, едновременно с
прилагането на новия Закон за ДДС, обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006
г.
Както и досега, правилникът за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) като
подзаконов нормативен акт се придържа стриктно към самия Закон за
ДДС, а в него сега има редица принципно нови моменти. Въвеждат се
нови термини и различни от досегашните постановки на облагането с
ДДС. Непознати досега са понятията: вътреобщностни доставки и
придобивания, дистанционни продажби, тристранни операции и др.
Редица от новите регламенти в облагането с ДДС не се обясняват
обстойно в новия ППЗДДС, което обуславя появата на определени
проблеми при прилагането на новите регламенти в практиката.
Най-важната и основнополагащата промяна в облагането с ДДС е
разширеният териториален обхват на неговото приложение и излизането
му извън държавните рамки на Република България. Новият ППЗДДС ще се
прилага в рамките на цялото икономическо пространство на Европейския
съюз, част от което ще бъде и България. В рамките на общия
европейски пазар не се говори за внос и износ като междудържавни
икономически категории. Същите са подменени с новите категории:
вътреобщностно придобиване - вместо внос, и вътреобщностна доставка
- вместо износ. Тези промени са приети от Европейския съюз още през
1993 г. за прилагане на територията на всички страни членки,
включително и новоприсъединените. Те предизвикват най-голямото
внимание от счетоводните специалисти, които ще прилагат новата
законова уредба.
Нови режими на облагане
Основният момент в новия правилник е прилагането у нас от 1 януари
2007 г. на три различни режима за облагане с ДДС в зависимост от
държавната принадлежност на фирмата - контрагент на българската
фирма:
- при облагаеми доставки, извършвани на територията на България, с
фирми, регистрирани по ЗДДС в България - принципно се прилага
досегашната практика;
- при облагаеми доставки, извършвани между местни фирми и фирми,
регистрирани в държава, която не е член на Европейския съюз - също
не настъпват принципни изменения в досегашната практика;
Понятието за внос обаче се запазва по отношение на доставките от
страни извън Европейския съюз. В редица текстове на глава седма от
правилника се третират процедури по вноса, а в § 1 от ДР на ЗДДС се
дава определение на вносителя като участник в процеса на облагане с
ДДС. Същият е получил стоки "на територията на страната от трети
страни или територии, които са част от митническата територия на
общността".
- съществени принципни промени настъпват единствено при облагаеми
доставки между български фирми и фирми, регистрирани в държави -
членки на Европейския съюз. Тук облагаемите доставки се третират
като извършени в рамките на едно и също икономическо пространство,
от което и България става неразделна част от 1 януари 2007 г.
Понятието “дистанционна продажба”
Когато българска фирма, регистрирана у нас по ЗДДС, извършва
експортна доставка за фирма, регистрирана по ДДС в друга държава -
членка на ЕС, данъкът ще се начислява от получателя на доставката по
действащата в неговата страна данъчна ставка, а за българската фирма
- износител, това ще представлява вътреобщностна доставка, облагаема
с нулева данъчна ставка. Фирмата ще издава фактура, но без да
начислява ДДС. Ако фирмата контрагент е регистрирана в своята
държава, тя ще начисли ДДС по действащата в нейната страна данъчна
ставка, но ако същата не е регистрирана, ще се прилага новото
понятие - дистанционна продажба. Също така българска фирма -
вносител, регистрирана по ЗДДС, ще начисли 20% ДДС - нашата данъчна
ставка, а когато не е регистрирана, възниква процедурата на
дистанционна продажба. Тази процедура е нова и непозната в данъчната
ни практика.
Съгласно чл. 14 от новия ЗДДС дистанционната продажба е доставката
на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
- стоките да се изпращат или транспортират от доставчик от
територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът
приключва;
- доставчикът да е лице, регистрирано в държава членка, различна от
държавата, в която транспортът приключва;
- получателят по доставката да е лице, което не е задължено да
начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата
членка, където транспортът приключва.
В новия ППЗДДС същото понятие се третира в чл. 73, ал. 3, където се
посочват задълженията на регистрираните лица при условията на
дистанционни продажби, а именно:
- да определят текущо общата сума за доставките на стоки при
условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка
поотделно;
- да определят за всяка от двете календарни години преди текущата
сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на
дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно.
Липсва обаче ясна и изчерпателна процедура за облагане при
дистанционните продажби, което би следвало да е регламентирано в
ППЗДДС. Налага се убеждението, че дадената сега регламентация за
прилагането на едно такова ново понятие е твърде ограничена и
недостатъчна, за да може коректно и лесно да се прилага то в
практиката. Необходими са редица допълнителни указания от НАП, тъй
като дадените в правилника са недостатъчни. В резултат на това
регламентацията по облагането с ДДС става още по-сложна.
Изисквания към фактурата (известието)
Възникват съществени особености при издаване на фактура/известие в
сравнение с досегашната практика. Причината за това е разширяването
на приложимото поле на данъчното облагане - и в друга държава -
членка на ЕС, както и от появата на непознати досега понятия и
процедури. В някои от разпоредбите на правилника става обединяване и
смесване на тези нови моменти в една и съща разпоредба. Така
например съгласно чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС при доставка на стока с
място на изпълнение на територията на друга държава членка при
условията на дистанционни продажби във фактурата/известието не се
вписва основанието за неначисляване на данък, но задължително се
посочват:
- идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от
другата държава членка;
- ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава
членка;
- размерът на данъка, дължим по доставката.
Неоправдано в правилника не се третират и такива важни "технически"
въпроси като отпадането на ДДС-сметката, във връзка с което
възникват редица практически въпроси. Очаква се, че това ще доведе
до усъвършенстване на досегашната практика на облагане с ДДС.
Блокираните сега значителни средства на регистрираните у нас фирми -
около 560 млн. лв., задържат успешното развитие на редица от тях, но
остават съмнения относно ефикасността на предлаганата вместо нея
форма на "солидарност между фирмите" при реално съществуващите у нас
сега условия и манталитет на фирми и данъчни органи.
Обхват на
облагаемите доставки
Редица от облагаемите досега доставки се изключват от облагане,
като: нови превозни средства; стоките, монтирани или инсталирани от
или за сметка на доставчика, и колекции от антикварни предмети. И по
тези промени правилникът разчита единствено на регламентацията,
дадена в Закона за ДДС, без да ги подкрепя от нужните на практиката
допълнителни разяснения. Различна от досегашната практика е
облагането с нулева ставка на вътреобщностна доставка на ново
превозно средство, като данъкът се дължи от придобиващия превозното
средство, дори да не е регистрирано по ДДС лице. Обект на облагане
съгласно чл. 2, т. 3 от ППЗДДС е всяко възмездно вътреобщностно
придобиване (внос) на нови превозни средства с място на изпълнение
на територията на страната. Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДДС при
вътреобщностно придобиване (внос - досегашна терминология) на ново
превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по този закон
лице данъкът се внася от същото лице в 14-дневен срок от изтичането
на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал
изискуем.
Не стават ясни на българския данъкоплатец основанията за прилагане
на тази европейска практика. Предполага се, че придобиването на нови
превозни средства от лица, които не подлежат на регистрация по ЗДДС,
не крие опасност за укриване на ДДС, тъй като същите подлежат на
задължителна регистрация пред съответните държавни органи, за да
бъдат пуснати в движение. Осъществява се съвместяване на това
деклариране на превозното средство с плащането на дължимия за него
ДДС. Остава да видим доколко у нас тази практика ще намери своето
положително оправдание. Трябва да се каже, че изключението се отнася
само за доставка на нови превозни средства, с дадените им параметри
и характеристики в т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС,
докато превозните средства, които вече не са "нови", се третират
като всички останали стоки и подлежат на облагане с ДДС.
Нерегистрираното лице, което извършва вътреобщностно придобиване на
ново превозно средство, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на
данъчния период да подаде декларация - приложение № 19.
Въвежда се и понятието "тристранна операция", при която участват три
лица, регистрирани в три отделни държави: прехвърлител, придобиващ,
а между тях застава посредник. Счита се, че прехвърлителят извършва
вътреобщностна доставка към посредника, без да начислява данък,
посредникът извършва доставка към придобиващия и също не начислява
данък. Данък начислява единствено придобиващият. Това той прави по
ставката, валидна в неговата държава.
Място на изпълнение
на доставка на услуга
Редица нови моменти има при мястото на доставка на услугите и
тяхното облагане. Например при извършване на транспортни услуги за
превоз на стоки от България към територията на друга държава членка
мястото на изпълнението им е държавата членка, което означава, че
българският доставчик не начислява данък. Дължимият данък за тези
услуги се начислява от фирмата - получател на услугата, и то по
ставката на държавата, където е регистрирана фирмата получател.
Същият режим се прилага и по отношение на посредническите услуги,
свързани с този транспорт.
Аналогично на това българските регистрирани лица, когато получават
такива услуги - транспортни и посреднически - от регистрирани
европейски фирми, ще бъдат длъжни да начисляват ДДС, като прилагат
действащата у нас данъчна ставка. Също при получаване на
интелектуални услуги получателят в България ще начислява данъка по
действащата тук ставка, независимо дали фирмата е регистрирана по
ДДС или не.
При вътреобщностна доставка на акцизни стоки лицата са задължени
сами да внасят дължимия данък. При финансов лизинг данъкът ще се
начислява при фактическото предоставяне на стоките, което е различно
от сегашния режим на облагане на тези доставки. На облагане с ДДС
преминават правните услуги, както и доставките на метални отпадъци,
на селскостопански стоки и приватизационните сделки, а доставките на
протези се признават за освободени само когато се доставят във
връзка с извършването на здравна услуга. От освобождаваните досега
вносни стоки отпадат помощно-техническите средства и автомобили за
хора с увреждания. Доставките на земя за строеж се считат за
облагаеми, докато доставките на сгради, които не са нови, ще се
приемат за освободени от ДДС.
Данъчен кредит
и данъчна основа
По отношение на данъчния кредит предвижданите промени се изразяват в
няколко основни аспекта: Въвежда се разпоредбата на Шестата
директива за безусловно упражняване правото на данъчен кредит.
Единственото изискване е наличието на данъчен документ, издаден от
доставчик, който е регистрирано лице. Невиновният контрагент се
облекчава, тъй като правото на данъчен кредит за получателя възниква
при условие, че той разполага с фактура и отпада неговото задължение
да следи за поведението на доставчика: отразява ли начисления данък
в счетоводството си, както и в дневника за продажбите и в
справката-декларация по ДДС. Всичко това си остава грижа единствено
на данъчната администрация. Запазва се принципът за упражняване
правото на данъчен кредит в данъчния период, за който е възникнал,
или в един от следващите три поредни едномесечни данъчни периода.
Лицата ще могат да извършват корекции в размера на данъчния кредит
при погрешно съставени документи, както и при издадена фактура, без
да е начислен данък. Дава се възможност на лицата да ползват данъчен
кредит, дори ако не са имали такова право при осъществяване само на
освободени доставки, а впоследствие със същите стоки са започнали да
извършват и облагаеми доставки.
Има промени в някои от правилата за формиране на данъчната основа,
като в нея ще се включват също неустойките и лихвите. Допуска се и
продажба на загуба, което означава, че в някои случаи основата за
начисляване на ДДС може да бъде по-ниска от себестойността или от
данъчната основа при придобиване или внос.
Документиране на доставките
Нови съществени моменти има в документиране на доставките,
регламентирани в глава ХV на ППЗДДС. Съгласно чл. 121 регистрираните
лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на
Закона за счетоводството, Закона за ДДС и ППЗДДС. Отчетността се
води детайлизирано: за облагаемите доставки, за освободените
доставки, за доставките с място на изпълнение извън територията на
страната, за вътреобщностните придобивания, за получените доставки,
по които лицето е платец на данъка по глава осма от закона, и за
вноса. Клоновете на фирмите водят документация и отчетност като
регистрирано лице, но не се разчитат с бюджета, а това става от
централата на регистрираното лице.
Декларации
Запазва се досегашната справка-декларация, която се изготвя вече по
образец приложение № 13. Освен това с
§ 1, т. 44 от ЗДДС се въвежда и нова - "VIES-декларация (Value Added
Tax Informacion Exchange System - информационна система за обмяна на
информация по ДДС)". Тази обобщена декларация се ползва за целите на
контрола и обмена на информация между държавите членки. Въведена е с
образец приложение № 14 към чл. 117, ал. 1 от ППЗДДС. Информацията,
съдържаща се в тази декларация, се обменя с администрациите на
другите държави членки по ред, начин и в срокове, определени с
Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета на Европа и съобразно
разпоредбите на ДОПК. При издаването на VIЕS-декларацията следва да
се спазват параметрите, структурата и изискванията към файловете на
магнитния или оптичния носител, посочени в приложение № 15 към чл.
118, ал. 1 от ППЗДДС. Касае се за твърде много изисквания, чието
спазване е условие за приемане на декларацията.
Издаване на
данъчни документи
Към досегашните данъчни документи - фактура и известие към фактура,
се въвежда и протокол. В чл. 117, ал. 1 от ППЗДДС са посочени
случаите, при които задължително се издава протокол. Негов издател
може да бъде: получател по доставката, вносител или доставчик. В ал.
3 са изброени реквизитите, които протоколът трябва да съдържа,
включително размерът на данъка. Подчертано е значението на протокола
като заместител на данъчната декларация, тъй като съгласно чл. 113,
ал. 1 от ЗДДС при документиране на доставката с протокол по чл. 117
данъчнозадълженото лице доставчик не е задължено да издава фактура
за извършената от него доставка на стока или услуга.
Важно различие в новия правилник спрямо досегашната практика е
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, че фактура и известие към фактура ще
се издават вече независимо дали получателят е регистрирано или
нерегистрирано по закона лице. Изключение се прави за случаите по
чл. 113, ал. 3 от ЗДДС, където са посочени случаи, при които фактура
може да не се издава. Но съгласно чл. 112, ал. 1 на ЗДДС доставчикът
- регистрирано лице, ги включва в отчета за извършените продажби за
съответния данъчен период.
Облагане на услугите,
извършвани по електронен път
Съгласно чл. 21 от ЗДДС облагаеми са и услугите, предоставени по
електронен път, а съгласно чл. 119, ал. 1 от ППЗДДС регистрирано
лице по глава 18 от закона, което осъществява доставка на услуги,
извършвани по електронен път, подава декларация по чл. 157, ал. 2 от
закона по образец - приложение № 16 към ППЗДДС. Декларацията се
подава в срок 20 дни след края на периода, независимо дали през
същия период лицето е осъществило такива услуги. Данъчната ставка на
доставките на услуги, извършвани по електронен път, е приложимата
ставка в държавата членка, където получателят е установен по
условията на чл. 152, ал. 1, т. 1. Има право да се регистрира по
тази глава лице, което не е установено на територията на общността и
не е длъжно да се регистрира за целите на ДДС на друго основание на
територията на страната или на територията на друга държава членка.
Ако отговаря на условията, лицето подава по електронен път заявление
до териториалната дирекция на НАП - София, като информира, че не е
регистрирано по ДДС в друга държава членка. За дата на регистрация
се смята първият ден от месеца, следващ месеца на уведомлението.
Регистрацията се прекратява по инициатива на лицето или на
приходната администрация.
|
|
Абонирайте се тук за 15 дневно безплатно ползване