|
НОВИЯТ ЗКПО, В СИЛА
ОТ 01.01.2007Г. - КОМЕНТАР ПО ОСНОВНИТЕ МОТИВИ И ПОСТАНОВКИ
Анета Георгиева
(данъчен консултант)
1.
Основни мотиви за приемане на новия ЗКПО
Като цяло новият ЗКПО запазва достигнатите през последните години
положителни практики за ясно и непротиворечиво третиране на основни
икономически сфери. След първоначалното приемане на ЗКПО на
01.01.1998 г. бяха извършени множество промени, които отразяват
както промените в общо икономическите реалности в страната, така и
специфични сфери със съществено значение по отношение прилаганите
данъчни механизми на прякото данъчно облагане (например
фундаменталните изменения на трактовките в счетоводното
законодателство и практики във връзка с въвеждането на постановките
на международните счетоводни стандарти). Моделът за създаване на
автономно данъчно третиране породи възможност да бъде изготвен такъв
данъчен закон, който в максимална степен да отговори на
необходимостта от ясни правила в данъчната практика.
От друга страна, при отчитане на предстоящото членство на страната в
Европейския съюз от 01.01.2007 г. са въведени механизмите на три
основополагащи директиви:
§
Директива 90/435/ЕИО (директива относно общата система за данъчно
облагане, приложима в случаите на компании майки и дъщерни
предприятия от различни държави-членки на ЕС, от 23 юли 1990 г.).
§
Директива 90/434/ЕИО (данъчно облагане на преобразуванията,
прехвърлянето на обособена дейност и замяна на акции и дялове между
компании от различни държави-членки в ЕС, и на преместване на
седалището на европейско дружество или европейско кооперативно
сдружение от 23 юли 1990 г.) и
§
Директива 2003/49/ЕО (директива относно общата система за данъчно
облагане, приложима за доходите от лихви и авторски и лицензионни
възнаграждения, начислени между асоциирани компании от различни
държави-членки на ЕС, от 3 юни 2003 г.).
За тази цел са обособени специални раздели, в които да бъдат
въведени (транспонирани) специфичните правила и изисквания,
спазването на които е обвързано с прилагането на общоевропейската
рамка за данъчно третиране.
2.
Регламенти, засягащи годишното данъчно приключване за 2006 г.
Макар със запазено наименование – ЗКПО, новият закон отменя изцяло
действащия такъв към 31.12.2006 г. Това поставя множество въпроси по
отношение на годишното данъчно приключване за 2006 г., както и
подаването на годишната данъчна декларация за същата година,
доколкото то ще бъде извършено в условията на новия ЗКПО. В този
аспект са налице изрични текстове в Преходните и заключителните
разпоредби на новия ЗКПО, а именно:
§
Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен
данък, всички алтернативни данъци, данъците върху разходите и
данъците, удържани при източника за 2006 г., които подлежат на
деклариране по реда на отменения Закон за корпоративното подоходно
облагане, се декларират с подаване на съответните данъчни декларации
и в сроковете по отменения Закон за корпоративното подоходно
облагане.
§
Дължимите данъци за 2006 г. по отменения Закон за корпоративното
подоходно облагане се внасят в сроковете и по реда на отменения
Закон за корпоративното подоходно облагане.
§
Образците на годишни данъчни декларации за 2006 г. по отменения
Закон за корпоративното подоходно облагане се утвърждават в срок до
10 януари 2007 г. със заповед на министъра на финансите, която се
обнародва в "Държавен вестник".
Предвид
тези норми може обосновано да бъде направен изводът, че е стриктно
спазен принципът за приемане на нов материално-правен акт, тоест
новите правила да действат спрямо факти, настъпили след 1.01.2007 г.
или перспективно (оттук занапред).
Едновременно с горното законодателят въвежда един допълнителен
стимул чрез създаване на нов облекчен регламент, който се изразява
във възможността данъчнозадължено лице (ДЗЛ) което подаде годишна
данъчна декларация и годишния си финансов отчет до 31 март на
следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в
същия срок, да може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия
годишен корпоративен данък, но не-повече от 1000 лв.
3.
Структура, данъчни ставки и данъчнозадължени лица съгласно новия
ЗКПО
В структурно отношение новият ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., е акт
на държавата, обърнат към инвеститорите – с добре разграничени
подходи за облагане на печалбите и определените в закона доходи по
видове данъци (структурирани в отделни части), съответно отделни
глави и раздели са обособени за изясняване на данъчното третиране на
елементите на всеки вид данък. Новият ЗКПО съдържа шест части,
тридесет и пет глави с двеста седемдесет и осем члена.
Като
законова техника е приложен подход всеки самостоятелен член да
получи кратко наименование, отразяващо съдържащите се в него
трактовки. Като структура законът е с подобрена конструкция спрямо
предходните редакции. За първи път е приложена техниката за
допълнително поясняване на техническите изчисления да бъдат
използвани формули (за целите на регулиране на слабата
капитализация; за начисляване на данъчни амортизации; за определяне
на авансови вноски; за изчисляване на лихви за просрочие; за
определяне на частта от загубата за пренасяне и др.).
Преди да се изследват детайлите при определяне на данъчната основа
за различните видове данъци съгласно новия ЗКПО, трябва да се
отбележи, че наред с всички останали промени към 1.01.2007 г.
България ще бъде страна с едни от най-ниските данъчни ставки за
облагане с корпоративни данъци в цялата Европейска общност. Освен
най-сериозното намаление с 5 процентни пункта на основния
корпоративен данък (от 15 на 10 на сто) намалени са почти всички
останали данъци, регламентирани в ЗКПО.
Особено
внимание заслужава възприетото в новия ЗКПО универсално правило –
всички данъчнозадължени по този закон лица да преминат на общия ред
за облагане (с изключение на лицата, чиято дейност попада в обхвата
на облагане с алтернативни данъци). На практика се премахва
възможността, визирана в действащите разпоредби за 2006 г. на чл. 2,
ал. 4 от ЗКПО, местните юридически лица, местните неперсонифицирани
дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от
Кодекса за социални осигуряване, да се облагат с окончателен годишен
данък (патентен данък), когато осъществяват дейностите, посочени в
Закона за облагане доходите на физическите лица (от 1.01.2007 г. –
Закон за данъците върху доходите на физическите лица) и при
условията на същия закон.
4.
Видове корпоративни данъци от 1.01.2007 г.
4.1.
Корпоративен данък
Основният акцент на новия ЗКПО е поставен върху корпоративния данък.
Като цяло определянето на корпоративния данък по реда на новия ЗКПО
е подчинено на запазване на някои базисни постановки от стария закон
със стремеж към усъвършенстване на подхода, предвид улесняване на
практическото прилагане. В този смисъл е запазен и усъвършенстван
подходът данъчният финансов резултат да бъде функция на счетоводния
финансов резултат чрез извършване на данъчно (извънсчетоводно)
преобразуване.
В
новия ЗКПО въпреки запазването на принципа за преобразуване е
направен нов прочит и приложен нов подход към начина за формулиране
на данъчните техники, с което най-после е преодолян „култът” към
прословутия чл. 23 от стария ЗКПО. Последното е постигнато чрез
базисно разясняване на методологията на данъчното преобразуване с
три основни групи приходи и/или разходи, класифицирани нормативно
като:
§ данъчни постоянни разлики;
§
данъчни временни разлики и
§
суми, с които се извършва данъчно преобразуване в хода на определяне
на основата за облагане с корпоративен данък.
Редът
и начинът за прилагането им са намерили подходящ израз чрез
структуриране в отделни глави, без излишни подробности, но
достатъчно ясно за практическото им приложение.
Като
част от общите (базисни) постановки на закона е поставен акцент
върху принципа за документална обоснованост. За разлика от легалната
дефиниция на § 1, т. 34 от ДР на стария ЗКПО подходът в уреждането
на понятието е напълно прагматичен и насочен към облекчаване на
данъчната практика. Премахва се абсурдното изискване както за
бизнеса, така и за контролните органи при спазване на стария ЗКПО да
се определи документалната необоснованост на разходите чрез
„документ с невярно съдържание или преправен документ, които
обстоятелства са установени със съдебен акт”. В този смисъл новите
текстове за този основен данъчен принцип (документалната
обоснованост) създават допълнителни възможности, с които практически
да се доказват начислените разходи за данъчни цели.
4.1.1.
Отписване на преоценъчния резерв от данъчния амортизационен план към
1.01.2007 г.
Наред
с усъвършенстване на някои постановки от стария закон е необходимо
да бъдат подчертани някои нови съществени правила, които следва да
бъдат приложени още на 01.01.2007 г. с влизането в сила на новия
закон. Това в най-голяма степен е относимо към постановките на
данъчния амортизационен план и начисляването на данъчни амортизации,
в които са настъпили многобройни и съществени изменения. В този
смисъл следва да бъдат детайлно анализирани с цел правилното им
приложение и намаляване на рисковете от определяне на допълнителни
данъчни задължения в резултат от последващ данъчен контрол.
Несъмнено
на първо място е необходимо да се обърне внимание на възприетата
данъчна политика към отписване на преоценъчния резерв от данъчния
амортизационен план на 1.01.2007 година. През последните години
преоценъчният резерв многократно бе обект на професионални дискусии
и съответно данъчното преобразуване бе многократно допълвано и
изменяно с цел постигане на справедливо данъчно третиране на този
елемент от формирането на облагаемата печалба. Практиката показа, че
всяко следващо изменение и допълнение само усложняваше и без това
сложните техники, без да може да се обхване целият диапазон от
хипотези, в който преоценъчният резерв оказва влияние при
определянето на размера на корпоративния данък. Първата крачка в
посока на „освобождаване” от това влияние бе направена през 2003
година с възприетия подход за преобразуване на финансовия резултат с
преоценъчния резерв на напълно амортизираните активи към 31 декември
2003 година. От 1.01.2007 г. законодателят е възприел окончателното
приключване на всички последващи промени, касаещи преоценъчния
резерв чрез пълното му отписване.
Регламентацията
на този еднократен акт е уредена в § 9, а редът и начинът за
отписването се съдържат в нормите на § 10 и § 11 от ПЗР на ЗКПО. В
този смисъл § 9 от ПЗР на ЗКПО съдържа както задължение за
отписване, така и опция за упражняване на избор от страна на ДЗЛ –
по отношение на това как (по какъв начин) ще извършат отписването на
преоценъчния резерв (по § 10 или по § 11). В § 9 от ПЗР са основните
правила, касаещи предмета на операцията, и лицата, задължени да я
извършат.
Изборът
на това кой от подходите да бъде избран – по § 10 или по § 11 от ПЗР
на ЗКПО, следва да е внимателно избран, доколкото всеки от
посочените подходи съдържа някои предимства и съответно –
недостатъци.
Нека разгледаме накратко двата подхода:
·
§ 10 от ПЗР на ЗКПО – Състои се в отписване на преоценъчния резерв
чрез еднократни корекции в стойностите на амортизируемите активи в
ДАПл към 1.01.2007 г. Техниката за това се състои в увеличение на
данъчно признатия размер на разходите за амортизации за съответния
актив към 31.12.2006 г. с размера на отписания за този актив
преоценъчен резерв, в резултат от което начислената данъчна
амортизация на актива към 1.01.2007 г. се увеличава, а данъчната
стойност на актива към 1.01.2007 г. намалява. Основно предимство на
този подход за отписване е, че чрез него ДЗЛ биха могли да сведат до
минимум потенциално възникващите данъчни задължения за корпоративен
данък.
·
§ 11 от ПЗР на ЗКПО – По съществото си представлява възможност
отписването на преоценъчния резерв да се извърши чрез преобразуване
в увеличение на счетоводния финансов резултат. Ако се възприеме този
подход, се спестяват ресурсите, необходими за извършването на
допълнителните изчисления (пояснени за § 10), но при равни други
условия би се реализирал потенциален ефект в допълнителен
корпоративен данък. Ако се възприеме отписване по реда на § 11 от
ПЗР, то данъчната стойност на активите няма да бъде коригирана
(намалена), поради което от своя страна за данъчни цели през
следващите данъчни години ще бъде начислен и признат по-висок размер
на данъчните амортизации. За целите на този анализ е необходимо да
се разгледат опциите, дадени в новия ЗКПО, а в случая, че самият §
11 от ПЗР на ЗКПО дава две алтернативни възможности:
§
11, ал. 1 и 2
С
отписания преоценъчен резерв да се извърши увеличение на счетоводния
финансов резултат, включително при определяне на авансовите вноски
за 2007 г., за 2008 г. и за 2009 г. с по една трета от размера на
отписания преоценъчен резерв. В случаите на прекратяване на ДЗЛ с
изключение на прекратяване при преобразуване чрез промяна в правната
форма по реда на чл. 264 от Търговския закон увеличението при
определяне на данъчния финансов резултат се извършва в годината на
прекратяването.
§
11, ал. 3
ДЗЛ може да увеличи еднократно с целия размер на отписания
преоценъчен резерв счетоводния финансов резултат при определяне на
данъчния си финансов резултат за 2007 г., включително при определяне
на тримесечните авансови вноски. При това положение не се прилагат
ал. 1 и 2 от същия параграф. Следователно, ако предприятието – ДЗЛ
по ЗКПО, прави тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, то
на практика увеличението с отписания преоценъчен резерв следва да се
извърши още при определяне на първата тримесечна авансова вноска за
2007 г.
Водещо
условие за това може ли изобщо да бъде упражнен избор (респективно
да се приложи изобщо § 10, ал. 1 – 4 от ПЗР на ЗКПО) е на първо
място сравнението между размера на общата сума на подлежащия на
отписване преоценъчен резерв (ПР) и общата сума на данъчните
балансови стойности на всички активи, налични в ДАПл към 31 декември
2006 г. (ДБС). По този ред са възможни два варианта:
·
ПР превишава ДБС – Съгласно § 10, ал. 5 от ПЗР на ЗКПО, ДЗЛ следва
да отпише от ДАПл към 1 януари 2007 г. всички налични активи в него
към 31 декември 2006 г. За разликата между ПР и ДБС се прилага редът
на § 11 от ПЗР на ЗКПО.
На
практика в този случай ДЗЛ не може да ползва предимствата на § 10,
ал. 1 – 4 от ПЗР, но може да извърши своеобразно „разсрочване”, като
приложи възможностите на § 11, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗКПО.
· ДБС превишава ПР – в такава конфигурация на цифрите по ДАПл към
31.12.2006 г. ДЗЛ е с пълни възможности да прецени дали да използва
§ 10 или § 11, доколкото и двата подхода са напълно приложими.
4.1.2. Разходи за дарения
Настъпват
и съществени промени, касаещи данъчното третиране за целите на ЗКПО
на разходите за дарения. На практика е заличена възможността за
извършване на данъчно признати разходи за дарения за лица, извън
изрично изброените в закона. От една страна разходите за дарения се
лимитират общо до 65 на сто от финансовия резултат, а от друга – ако
са отчетени разходи за субекти извън посочените, разходите изцяло ще
участват при увеличението на финансовия резултат. С други думи, в
новия ЗКПО липсва аналогично третиране на действащия до 31.12.2006
г. чл. 35, ал. 1 от ЗКПО.
4.1.3. Неизплатените разходи с характер на доходи на местни
физически лица
Съществено
е променено третирането на неизплатените разходи с характер на
доходи на местни физически лица. Предвижда се такива начислени, но
неизплатени разходи (с изключение на ЕТ и на трудовите
възнаграждения) да не се признават за данъчни цели в годината на
счетоводното им начисляване (аналогично на натрупващите се
неизползвани отпуски). Мотивът на законодателя е да не бъде
намаляван данъчният финансов резултат в случаите, при които
физическите лица не са получили възнагражденията си. Доколкото в
новия ЗДДФЛ подходът за физическите лица е запазен, то за да бъдат
коректно облагани и печалбите, и доходите, възприетото третиране в
новия ЗКПО е обосновано със сериозна икономическа логика за
универсалност. Необходимо е да се отбележи, че последното важи само
за доходи на местни физически лица, доколкото начисляването на
доходи на чуждестранни физически лица (респективно данъка при
източника) произтича непосредствено от принципа и момента на
начисляването.
4.1.4.
Слаба капитализация
Новият ЗКПО продължава възприетата данъчна политика от последните
години за облекчаване на данъчното регулиране на слабата
капитализация. Накратко, налице е увеличаване на срока (от три на
пет години), през който може да се ползва обратното проявление
(признаване) за обложените лихви и едновременно с това е увеличено
съотношението между привлечен и собствен капитал (3 към 1), при
което не се прилага механизмът за регулиране на слабата
капитализация. В обхвата на критерия „привлечен капитал” е направено
изменение спрямо действащия до 31.12.2006 г. ЗКПО, като от
01.01.2007 г. „привлеченият капитал” за целите на слабата
капитализация ще се получава, като от сумата от пасивите на
предприятието се изключат финансиранията (по стария ред се
намаляваше и с приходите за бъдещи периоди).
Налице
е специален регламент (благоприятен за бизнеса) за заварените
случаи, съгласно който непризнатите разходи за лихви след 1 януари
2004 г. съгласно чл. 26 от отменения Закон за корпоративното
подоходно облагане, подлежащи на приспадане и неприспаднати до 31
декември 2006 г., се приспадат по реда на новия закон до изтичане на
5 години след годината на непризнаването им за данъчни цели.
Промени
са налице и по отношение на пренасянето на загуби, корекцията на
счетоводни грешки, както и в нормите на намаляване и преотстъпване
на корпоративен данък.
4.2.
Данък, удържан при източника
В новия ЗКПО се ограничава обхватът на лицата, чиито доходи подлежат
на облагане с данък при източника – това са само чуждестранни
юридически лица, реализирали посочените в закона доходи от източник
в страната (с изключение на случаите, когато доходите са реализирани
от чуждестранните лица чрез МСД в страната). Облагането на доходи на
чуждестранните физически лица с източник в страната ще бъдат
нормативно регламентирани и обхванати в новия ЗДДФЛ, в сила от
1.01.2007 г. Данъчната ставка за всички видове доходи, облагаеми с
данък при източника, възникнал като задължение след 01.01.2007 г., е
намален от 15 на 10%, като е запазена единствено ставката от 7 на
сто за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове.
Един
често срещан в практиката проблем е решен посредством ясната
регламентация на данъчното третиране в случаите на прекратяване на
договор за финансов лизинг преди изтичане на срока му и без да се
прехвърли правото на собственост върху съответните активи - предмет
на договора. При описаната хипотеза неподлежащите на връщане
лизингови вноски се считат за доход от ползване на имущество,
придобит от чуждестранното юридическо лице към момента на
прекратяването. Внесеният данък при източника за дохода от лихви до
момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от
дължимия данък при източника за дохода от ползване на имуществото.
Изрично
е регламентирано, че авансовите плащания не подлежат на облагане с
данък при източника. Последното е правило, при условие че се запазва
концептуално подходът, че моментът на плащане на данъка се определя
в зависимост от момента на начисляване на доходите, облагаеми с
данък при източника.
Друга
промяна спрямо действащия режим до 31.12.2006 г. касае сроковете за
подаване на декларациите за данък при източника. В общия случай
лицата, удържали и внесли данък при източника, както и лицата,
начислили доходи от недвижими имоти и финансови активи, декларират
това обстоятелство пред ТД на НАП за всяко тримесечие. Декларацията
се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Когато
платецът на дохода не е длъжен да удържа и внася данъка,
декларацията се подава от получателя на дохода в срок до подаване на
искането за удостоверение за платени данъци, но не по-късно от края
на месеца, следващ тримесечието, през който е внесъл данъка при
източника.
Срокът
за внасянето на данъците при източника от 01.01.2007 г. са поставени
в зависимост от качеството на чуждестранното юридическо лице,
получател на дохода:
§
Когато той е местно лице на държава, с която страната има влязла в
сила СИДДО – в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца
на начисляване на дохода.
§
Във всички останали случаи – в срок до края на месеца, следващ
месеца на начисляване на дохода.
4.3.
Данък върху разходите
Промени са настъпили и в нормативното уреждане на данъците върху
разходите. В тяхната цялост е запазено облагането на три основни
групи разходи:
4.3.1.
Представителните разходи, свързани с дейността.
4.3.2.
Социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и
лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
4.3.3.
Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с
тях се осъществява управленска дейност.
Данъчната ставка за облагане на всички видове разходи съгласно новия
ЗКПО става 10 на сто.
Като
по-съществени следва да бъдат посочени социалните разходи в пари,
които след 1.01.2007 г. няма да подлежат на облагане с данък по
ЗКПО, а ще се считат за доход на физическите лица, чието данъчно
третиране се регламентира изцяло в ЗДДФЛ. Увеличава се прагът (от 40
на 60 лв.) за необлагане с данък за разходите за вноски (премии) за
доброволно пенсионно и здравно осигуряване за безработица и/или
професионална квалификация и/или застраховка „Живот” и застраховка
„Живот”, ако е свързана с инвестиционен фонд.
Както
за облекченото третиране на ваучерите за храна като социален разход
в натура с ограничение до 40 лв. месечно на всяко наето лице, така и
по отношение на разходите за премиите за доброволно пенсионно и
здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или
професионална квалификация и/или застраховка „Живот” и застраховка
„Живот”, ако е свързана с инвестиционен фонд (до 60 лв. месечно), се
поставя по-рестриктивно условие за ползване, а именно: вместо „липса
на ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за
задължителни осигурителни вноски” новият ЗКПО поставя „да няма
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения”.
Въпреки
изказаните множество резерви (в смисъл на потенциално отпадане) от
данъчни експерти от практиката за 2007 г. се запази данъчното
облагане на разходите, свързани с експлоатация на превозни средства,
когато с тях се осъществява управленска дейност. Във връзка с тази
група облагаеми разходи за целите на новия ЗКПО под понятието „лек
автомобил” (ДР на ЗКПО) следва да се разбира този, определен в
Закона за движението по пътищата. Следователно леки са автомобили, в
които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава
8.
Важна
е промяната в данъчното третиране на надвнесения корпоративен данък
и надвнесен данък върху разходите, като за първи път се допуска да
бъде извършвано приспадане от дължим данък върху разходите.
4.4.
Алтернативен корпоративен данък
В обхвата на облагане с алтернативни данъци се включват:
4.4.1.
Данък върху хазартната дейност, като са запазени видовете игри и
облагането им по режимите, действащи до 31.12.2006 г.
4.4.2.
Данък върху приходите на бюджетни предприятия.
4.4.3.
Данък върху дейността от опериране на кораби.
За всички останали дейности (с изключение на бюджетните
предприятия), лицата се облагат с корпоративен данък, определен по
общия ред на закона.
Във връзка с намаляване в разумни граници на декларациите е
направено изменение в частта на декларирането на данъка върху
помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта
– еднократно с годишна данъчна декларация по образец, която се
подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчнозадълженото лице.
Без съществени изменения в режимите и третирането на приходите на
бюджетните предприятия са важни следните промени: намаляване на
данъчните ставки от 4% (за 2006 г.) на 3 на сто, а съответно за
общините – от 3 на 2%. Макар да е запазено изискването за месечно
внасяне на данъка (до 15-о число на месеца, следващ месеца на
начисляване на прихода), декларирането ще се извършва еднократно с
годишна декларация по образец в срок до 31 март на следващата
година.
При
данъка върху дейността от опериране на кораби са премахнати някои
дискриминационни разпоредби, свързани с еднаквото данъчно третиране
на европейски дружества по повод на осъществявана в страната
стопанска дейност, както и екипажи с граждани на други страни –
членки на Европейската общност или на Европейското икономическо
пространство. Същото се отнася и за флага, под който плават
корабите. Намалена е данъчната ставка в сравнение с тази от
действащия до 31.12.2006 г. ЗКПО – от 15 на 10 на сто.
Като
цяло промените от 01.01.2007 г. в частта на
административнонаказателните разпоредби бележат ръст на налаганите
имуществени санкции и глоби. Особено внимание заслужава
разпоредбата, регламентираща, че в случаите на скрито разпределение
на печалбата санкцията ще бъде 50 на сто от начисления разход.
|
|
Поръчайте тук
за 15 дневно безплатно ползване