|
ОСОБЕНОСТИ ПРИ
ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ ОТ ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ ПО РЕДА НА ЗАКОНА ЗА
ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
Лорета ЦВЕТКОВА
(данъчен експерт)
На
пръв поглед промените, произтичащи от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), касаещи доходите от трудови
правоотношения, са минимални. Същевременно, новият закон въвежда
някои особености и специфични регламенти в облагането на доходите от
този източник, които трябва да се имат предвид след влизането му в
сила от 1 януари 2007 г.
Най-напред
важно е да се уточни какъв е обхватът на доходите от трудови
правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. В § 1, т. 26 от допълнителните
разпоредби на закона е дадена дефиниция на понятието "трудови
правоотношения", от която е видно, че освен правоотношенията с
работници и служители по Кодекса на труда към тях се прибавят и
доходите от т.нар. "приравнени към трудовите правоотношения" по
смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на ЗОДФЛ. Нов
момент е, че за трудови правоотношения се считат и правоотношенията,
свързани с наемане от чуждестранно лице, което няма място на
стопанска дейност или определена база в България, на работна сила,
когато трудът се полага на територията на страната (§ 1, т. 26,
буква "е" от ДР на ЗДДФЛ). С това се цели да се разреши един от
проблемите на ЗОДФЛ (в сила до 31.12.2006 г.), свързан с
правоотношенията при т.нар. "пренаемане на работна сила", които не
могат да се квалифицират като трудови по смисъла на българското
законодателство.
Освен
това, в § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, е дефинирано и понятието
"работодател", като за целите на закона това е "всяко местно лице,
чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска
дейност или определена база на територията на страната, както и
търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите,
което наема физически лица по трудови правоотношения".
Годишната
данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се формира по
реда на Раздел т от глава пета на ЗДДФЛ и това е разликата между
облагаемият доход от този източник, придобит от данъчнозадълженото
лице през течение на годината и удържаните от работодателя
задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото
лице, съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО).
Облагаемият
доход включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в
пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с
изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ. При
съпоставката на тези доходи с изброените като необлагаеми в чл. 19,
ал. 2 от ЗОДФЛ се очертават следните основни различия:
1. На основание чл. 24, ал. 2, т. 1, буква "е" от ЗДДФЛ, считано от
1 януари 2007г. в облагаемия доход от трудови правоотношения не се
включват ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона
за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО);
2. Въведен е лимит за дневните командировъчни пари, които не следва
да се облагат от работодателя, а именно - двукратният им размер,
посочен в нормативен акт (чл. 24, ал. 2, т. 5, буква "б" от ЗДДФЛ);
3. В облагаемия доход по чл. 24 от ЗДДФЛ не се включват и разходите
за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на
работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО. В ЗОДФЛ
като необлагаеми изрично са посочени само картите за пътуване от
местоживеенето до местоработата, осигурени безплатно от работодателя
(чл. 19, ал. 2, т. 7 от ЗОДФЛ).
4. Освен социалните разходи, обложени по реда на ЗКПО, на основание
чл. 24, ал. 2, т. 10 и 11 от ЗДДФЛ, необлагаеми са и следните суми,
предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи:
- Еднократните помощи за лечение - до стойността на лечението;
- Еднократните помощи при раждане на дете, сключване на граждански
брак или смърт на член от семейството - общо до размера на
необлагаемата годишна данъчна основа (т.е. до 2400 лв. за 2007 г.).
5. Облагаемият доход по трудови правоотношения, съгласно чл. 24, ал.
2, т. 12 от ЗДДФЛ, не включва и направените от работодателя разходи
до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за
допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване
и/или за застраховка "Живот", както и направените от работодателя
разходи за застраховки (независимо от размера им) ако са определени
като задължителни с нормативен акт.
Интересна
е процедурата за авансово удържане на данъка за доходи от трудови
правоотношения, развита в нормата на чл. 42 от ЗДДФЛ. Чрез нея,
единствено за доходите от този източник е предвидено да се формира
месечна данъчна основа, по ред аналогичен на този в чл. 20, ал. 1 и
2 от ЗОДФЛ. Новият момент е, че месечната данъчна основа се определя
на база начислен облагаем доход за съответния месец, а не според
получения от лицето. Това на практика е изключение от общия принцип
относно датата на придобиване на дохода, заложен в текста на чл. 11,
ал. 1 от новия закон. От друга страна, разпоредбата на чл. 42 от
ЗДДФЛ има за цел да улесни реда за изчисляване на данъка,
хармонизирайки го със счетоводния принцип за начисляване на
възнагражденията.
Размерът
на авансовия данък за доходите по трудови правоотношения се
определя, като месечната данъчна основа се обложи по таблицата към
чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ. В общия случай, работодателят удържа този
данък при окончателното изплащане на облагаемия доход за съответния
месец. Ново правило е създадено за случаите, в които през съответния
месец са направени само частични плащания (аванси) и пълният размер
на начислените от работодателя доходи за същия месец не е изплатен
до края на следващия месец. В тези случаи, върху брутната сума на
частичните плащания, работодателят изчислява данъка по таблицата към
чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ и го внася, без да го удържа от частичното
плащане на лицето, т.е. за своя сметка. Внесеният по този ред
авансов данък се приспада едва при окончателното изплащане на
начисления доход по трудовото правоотношение.
Авансовият
данък се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който
е удържан, а когато работодателят внася авансовия данък за своя
сметка върху направените през месеца частични плащания - срокът е до
края на месеца, следващ месеца, през който са направени частичните
плащания (чл. 65, ал. 10 и 11 от ЗДДФЛ). Годишната данъчна основа и
годишният данък за доходите по трудови правоотношения се изчисляват
от работодателя по основното трудово правоотношение на работника или
служителя, в срок до 31 януари на следващата година, т.е. запазва се
срокът по чл. 38, ал. 4 от ЗОДФЛ. При изчисляването се вземат
предвид и доходите по трудови правоотношения, получени през годината
от други работодатели, ако лицето предостави служебна бележка от
другия работодател.
На
основание чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ, изчислената от работодателя
годишна данъчна основа може да се намали с годишния размер на
предвидените в този закон данъчни облекчения, като данъчното
облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане
и данъчното облекчение за дарения се ползват само, ако сумите са
удържани от работодателя при изплащането на дохода от трудовото
правоотношение. Тази възможност може да се ползва обаче, ако в срок
от 30 ноември до 31 декември работникът или служителят предостави на
своя работодател документите, изброени в чл. 49, ал. 4 от ЗДДФЛ:
1. Копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК - за данъчното облекчение
за намалена работоспособност;
2. Копия от договорите със застрахователното/осигурителното
дружество - за данъчното облекчение за лични вноски за доброволно
осигуряване и застраховане;
3. Копия от документите, удостоверяващи направените лични вноски за
осигурителен стаж при пенсиониране - за данъчното облекчение по чл.
20 от ЗДДФЛ;
4. Декларация за ползване на данъчното облекчение за деца,
удостоверяваща че към датата на подаването й са налице
обстоятелствата по чл. 21 от ЗДДФЛ;
5. Копия от документи, удостоверяващи, че надареното лице е от
изброените в чл. 22 от ЗДДФЛ и че предметът на дарението е получен -
за данъчното облекчение за дарения.
На база на годишната данъчна основа, изчислена по гореописания
начин, работодателят определя годишен размер на данъка за доходите
от трудови правоотношения, ползвайки таблицата към чл. 48, ал. 1 от
ЗДДФЛ.
Резултатите
могат да бъдат:
- Годишен размер на данъка, по-висок от авансово удържания - в този
случай разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата
данъчна година и се внася в срок до 10 февруари; или
- Годишен размер на данъка, по-нисък от авансово удържания - в този
случай работодателят възстановява разликата на лицето в срок до 31
януари.
При
поискване от лицето, но не по-късно от 31 януари на следващата
година, работодателят издава служебна бележка по образец за
придобития през годината облагаем доход и съответно за удържания от
лицето данък. Образецът се утвърждава със заповед на министъра на
финансите и се обнародва в "Държавен вестник". Във формуляра се
включват и удържаният/възстановеният данък при определяне на
годишния му размер, ако това е направено до 31 януари на следващата
година. На практика този формуляр е аналогичен на служебната бележка
по чл. 38, ал. 4 от ЗОДФЛ, но новият момент е въведеният краен срок
за издаването й - 31 януари на годината, следваща тази, през която е
придобит доходът.
За
доходи от трудови правоотношения, получени през 2006 г., е важно да
се имат предвид разпоредбите § 4 и § 5 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗДДФЛ. Според тях, годишното преизчисляване и
определянето на данъка за доходите от този източник за 2006 г.,
както и издаването на служебната бележка, се извършва по реда на
ЗОДФЛ. Изключение е предвидено единствено за разликата в данъка във
връзка с преизчисляването, като в тези случаи се процедира по реда
на чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ. Уточнено е също, че за облагаем
доход от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, начислен, но
неизплатен до влизането му в сила, т.е. до 1 януари 2007 г.,
размерът на дължимия авансов данък при окончателното му изплащане се
определя по таблицата към чл. 42, ал. 3 от този закон.
|
|
Поръчайте тук
за 15 дневно безплатно ползване