|
ДОКУМЕНТИРАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДИСТАНЦИОННИТЕ
ПРОДАЖБИ И ТРИСТРАННИТЕ ОПЕРАЦИИ
Евгени РАНЕЛОВ
(магистър по
финанси)
Дистанционните продажби и тристранните операции са
специфична форма на вътреобщностна търговия, без аналог досега в
нашата уредба и практика. Новият ЗДДС, в съответствие с Шестата
директива на ЕС, дава насоки и правила за третиране на този вид
доставки. За специалистите е важно както законовото третиране на
въпросните доставки, така и тяхното документиране и счетоводно
отчитане в ежедневната практика. Именно на тази тема ще посветим
следващите редове.
Дистанционни продажби
Дистанционните продажби са специален режим на облагане на
доставки от регистрирани лица от държава членка към нерегистрирани
лица от държава членка. В известен смисъл този вид доставки заменя
досегашния "износ", но с редица особености.
Режим на дистанционни продажби съгласно чл. 14 от ЗДДС е
налице, когато съществуват едновременно следните условия:
а. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка
на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в
която транспортът приключва;
б. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в
държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
в. получателят по доставката е лице, което не е задължено
да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държава
членка, където приключва транспортът;
г. стоките не са нови превозни средства, не се монтират
или инсталират за сметка на доставчика или не са предмет на
специален ред на облагане на маржа на цената.
Или това са доставки, при които доставчикът е регистрирано
лице по ДДС в държава членка, а получателят е нерегистрирано по ДДС
лице, данъчно незадължено юридическо лице или физическо лице - от
държава членка.
При наличието на тези условия мястото на изпълнение е на
територията на България (имаме предвид случаите, когато доставчикът
е българска фирма, регистрирана по ДДС) и българската фирма трябва
да начисли данък в размер 20 на сто. Този ред ще се прилага, докато
за българската фирма не възникне задължение по законодателството на
съответната държава членка, в която приключва транспортът на
стоката, да се регистрира, т.е. след като надвиши "прага" за
регистрация в съответната държава членка.
Български фирми, регистрирани по ДДС лица, трябва
внимателно да следят дали не достигат "прага" за регистрация в
различните държави членки, в които извършват доставки по режима на
дистанционните продажби.
След регистрацията в съответната държава членка мястото на
изпълнение на доставките вече ще е в тази държава членка за
дистанционните продажби, които извършва българската фирма.
Съгласно чл. 20, ал. 5 от ЗДДС българската фирма може по
избор да приеме, че мястото на изпълнение е на територията на
държавата членка, където приключва транспортът на стоките,
независимо че не е достигнала прага за регистрация, ако са налице
условията. Тогава българската фирма ще облага въпросната доставка
със ставката в съответната държава членка.
Тогава съгласно чл. 114, ал. 2 от закона във фактурата
освен реквизитите по чл. 114, ал. 1 следва да се посочат:
- идентификационният номер, издаден от другата държава
членка за целите на ДДС;
- ставката и размерът на данъка, приложими за другата
държава членка.
Отново ще подчертаем, че българските фирми, регистрирани
по ЗДДС, които извършват дистанционни продажби в държави членки,
трябва редовно да следят "прага" в съответната държава с оглед да се
регистрират своевременно. Нещо повече, Шестата директива изисква
цялата доставка, с която се превишава "прагът", да се обложи в
държавата членка по действащата там ставка на данъка.
За фирмите от държави членки задължението да се
регистрират за дистанционни продажби възниква, когато надвишат
определения за страната ни "праг" от 70 000 лева.
Различието в данъчните ставки в държавите членки дава
възможност на избор за регистрация и прилагане на по-ниска ставка в
държавата, където завършва транспортът на стоките. Това е по-изгодно
за българския доставчик и трябва да се използва.
Следва да се отбележи, че в "прага" 70 000 лева не се
включва сумата на данъка и сумата на акцизните стоки. Освен това е
важно да се знаят изискванията на данъчното законодателство в
съответните държави членки, с които българските фирми извършват
дистанционни продажби, за целите на регистрацията и
взаимоотношенията с данъчната администрация по начисляване и внасяне
на ДДС.
Както се вижда, дистанционните продажби, макар и "износ",
се различават от него, тъй като не прилагат както при износа ставка
нула, а данъчната ставка. Те се различават и от вътреобщностните
доставки (ВОД), при които ставката е нула, тъй като получателят в
държава членка не е регистрирано лице и не може да начисли данък
като вътреобщностно придобиване (ВОП).
Документирането на дистанционните продажби се извършва с
фактура. Тя освен реквизитите по чл. 114, ал. 1 трябва да притежава
и допълнителните реквизити по чл. 114, ал. 2. Затова считаме, че е
целесъобразно предприятията, които имат в практиката си дистанционни
продажби, да отпечатват фактурите си, включително трите допълнителни
реквизита за този вид продажби.
Ще отбележим, че дистанционните продажби не се включват
във VIES декларацията.
Счетоводното отчитане на данъка при дистанционни продажби
има следния вид:
Дт с/ка Клиенти
Кт с/ка от група 70 Приходи от продажби
Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
Когато дистанционните продажби в дадена държава членка
превишат "прага" и българското предприятие - доставчик, се
регистрира за целите на ДДС в съответната държава, начисленият данък
по ставката за съответната държава се отчита съобразно прилаганата
форма на отчитане на дейност в чужбина - като дейност в чужбина или
като предприятие в чужбина.
Тристранни операции
Докато ВОД и ВОП са режими на доставки между две
регистрирани за целите на ДДС лица от различни държави членки, то
при тристранните операции броят на лицата, участващи в доставка, е
три.
Отношенията се формират при следната схема:
а. регистрирано в държава членка "А" лице, наричано
"прехвърлител", извършва доставка на стоки чрез регистрирано лице в
държава "Б", наричано "посредник", за "придобиващ" - регистрирано
лице в държава членка "В";
б. стоките се транспортират директно от държава "А" в
държава "В", но документите се оформят като доставки и придобиване
от "А" чрез "Б" - до "В";
в. посредникът от държава членка "Б" не е регистриран в
някоя от другите две държави - "А" и "В";
г. придобиващият от държава членка "В" начислява данък
като получател по доставката.
На практика има "две доставки" и едно "придобиване", но
всъщност доставката е само една - директно от "А" до "В".
Българско предприятие, регистрирано по ЗДДС лице, може да
е в ролята на всяка от трите страни в режима на тристранната
операция: прехвърлител, посредник или придобиващ.
Да разгледаме всяка от трите възможности от гледна точка
на данъчното третиране по ЗДДС, документалното оформяне и
счетоводното отчитане:
Първи случай: Българска фирма, регистрирано по ЗДДС лице,
извършва доставка на стоки чрез посредник от Германия до придобиващ
във Франция.
Българската фирма извършва ВОД до регистрирано лице в
Германия. За доставката се прилагат общите правила за ВОД. Издава се
фактура с нулева ставка за ДДС. Във фактурата се посочва
идентификационният номер по ДДС на посредника в Германия.
Доставката се декларира от българската фирма във VIES
декларацията.
Счетоводното записване е следното:
Дт с/ка Клиенти
анал. сметка на посредника в Германия
Кт с/ка от група 70 Приходи от продажби
Вторият случай: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, е
посредник. Тя закупува стоки от Германия (немската фирма е
прехвърлител) и ги доставя на френска фирма (придобиващ). Стоките се
транспортират директно от Германия до Франция, но документите се
oформят тристранно чрез българската фирма - посредник.
Българската фирма - посредник, ще получи фактура за ВОД от
немската фирма, в която е посочена ставка "нула" и
идентификационният номер по ДДС на българската фирма съгласно чл.
94, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗДДС мястото на изпълнение на
тази доставка (ВОП) няма да е на територията на България, а на
територията на Франция - там, където стоките пристигат, ако са
налице условията (едновременно) по чл. 62, ал. 5 от закона.
Правилникът за прилагане на ЗДДС в чл. 9, ал. 2 поставя
изисквания за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от
закона относно мястото на изпълнение и наличието на тристранна
операция, а именно:
- трябва да има фактура, издадена от прехвърлителя от
Германия, в която да е посочен идентификационният номер по чл. 94,
ал. 2 от закона на посредника - българската фирма;
- българската фирма - посредник, трябва да е издала
фактура с посочване ДДС-номера на придобиващия във Франция;
- в издадената фактура посредникът трябва да отбележи
следната сигнатура - "чл. 28с/Е/ /З/ 77/388/ЕЕС";
- посредникът - българската фирма, трябва да декларира за
съответния данъчен период доставката във VIES декларацията;
- посредникът трябва да има потвърждение от придобиващия
във Франция, че стоката е получена.
Наличието на тези условия и документация показват на
практика, че българската фирма извършва ВОП, но с място на
изпълнение - Франция. Това ВОП съгласно френското законодателство
трябва да бъде освободено от облагане така, както го освобождава и
българското законодателство - чл. 65, ал. 2, т. 4 от закона.
Мястото на изпълнение на тази доставка съгласно чл. 17,
ал. 3 от ЗДДС е мястото, където се придобива стоката - Франция, от
регистрирано лице - участник в тристранна операция.
Явно, ако не се прилагаше схемата на тристранна операция,
българската фирма трябваше да се регистрира във Франция за
придобиването на стоките от немската фирма и да начисли данък. Данък
следваше да начисли и при доставката на тези стоки на френската
фирма като регистрирано лице във Франция. Режимът на тристранна
операция се облекчава значително, като се избягват регистрации,
облагане на доставки, ползване на данъчен кредит и пр.
Облекченият режим на тристранната операция дава възможност
на българската фирма - посредник, да не се регистрира във Франция,
да не начислява данък, а такъв да се начисли от френската фирма -
придобиващ.
Документирането на тристранната операция и счетоводното
отчитане може да се осъществи при следната примерна схема:
- за получената фактура от прехвърлителя - предприятието в
Германия:
Дт с/ка 304 Стоки
анал. сметка Стоки по тристранна операция с...
Кт с/ка 401 Доставчици
анал. сметка на прехвърлителя в Германия
- за издадената фактура на името на придобиващия във
Франция:
Дт с/ка 411 Клиенти
анал. сметка на придобиващия във Франция
Кт с/ка 702 Приходи от продажби на стоки
- за отчетната стойност на доставката:
Дт с/ка 702 Приходи от продажби на стоки
Кт с/ка 304 Стоки
анал. сметка на прехвърлителя
- при получаване на паричния превод от придобиващия:
Дт с/ка 504 Разплащателна сметка във валута
Кт с/ка 411 Клиенти
анал. сметка на придобиващия
- при превеждане на сумата на прехвърлителя:
Дт с/ка 401 Доставчици
анал. сметка на прехвърлителя
Кт с/ка 504 Разплащателна сметка във валута
- отделно се отчита комисионата за посредническата услуга
в зависимост от това кой я плаща - прехвърлителят или придобиващият.
Третият случай: Българско предприятие, регистрирано по ДДС
лице, е придобиващ в тристранна операция - купува стоки от фирма в
Германия чрез посредничество на фирма от Франция. Стоките се
транспортират директно от Германия до България.
Българското предприятие е придобиващ по ВОП. То издава
протокол по чл. 117, ал. 2 и начислява данък. Освен това то получава
фактура от френската фирма - посредник, като във фактурата му е
посочена сигнатурата "чл. 28с/Е/ /З/ 77/388/ЕЕС".
Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗДДС данъкът по тази доставка,
за която са налице условията за тристранна операция по чл. 15, се
дължи от придобиващия - българската фирма. Протоколът се издава в
срок до 5 дни от датата на данъчното събитие. Протоколът се отразява
в дневника за продажбите. Ако придобиващото предприятие ще ползва
стоките за облагаеми доставки, то като регистрирано лице по общия
ред има право на данъчен кредит и отразява протокола и в дневника за
покупките за същия данъчен период или най-късно до третия данъчен
период.
Протоколът съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2.
Ако не се начисли данък в предвидения срок, придобиващото
лице се наказва със санкцията по чл. 180 от закона.
Счетоводното отчитане при придобиващото лице:
- за получената стока директно от прехвърлителя
(Германия):
Дт с/ка 304 Стоки
Кт с/ка 401 Доставчици
анал. сметка на посредника във Франция
- за издадения протокол по чл. 117, ал. 2:
Дт с/ка 4531 Начислен данък за покупките
Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
(ако придобиващият има право на данъчен кредит. В противен
случай данъкът се включва в стойността на стоката)
Двете счетоводни записвания могат да се вземат и по друг
начин в зависимост от софтуера на предприятието.
Дължимата сума на посредника се превежда.
Отделно се разчита комисионата на посредника, ако е
договорена такава.
В заключение ще отбележим, че тристранните операции и
дистанционните продажби изискват специфичен ред на документиране и
счетоводно отчитане. И ако той бъде спазен, предимствата на тези
режими на вътреобщностна търговия са безспорни.
|
|
Поръчайте тук
за 15 дневно безплатно ползване