|
ИЗМЕНЕНИЯ В НАРЕДБАТА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ
ВНОСКИ
Аспасия Петкова - заместник-директор в НАП
От
1 януари 2007 г. са в сила измененията в Наредбата за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните
вноски, публикувани в "Държавен вестник", бр. 15 от 16 февруари 2007
г.
С промените от 1 януари 2007 г. се въведе нов принцип при
внасянето на осигурителните вноски. До края на 2006 г. осигурителни
вноски се начисляваха само след изплащане на възнаграждение за
положен труд. От началото на 2007 г. осигурителните вноски за лицата
по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 8 и ал. 2 от Кодекса за социално
осигуряване се изчисляват и внасят върху получените или начислените
и неизплатени брутни възнаграждения и други доходи от трудова
дейност. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от
Кодекса за социално осигуряване - изпълнители по договори за
управление и контрол, синдици и ликвидатори, се внасят върху
получените или начислените и неизплатени брутни възнаграждения,
намалени с нормативно признатите разходи по чл. 29, т. 5 от Закона
за данъците върху доходите на физическите лица.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 от
Кодекса за социално осигуряване - членове на кооперации, се
изчисляват и внасят върху получените брутни възнаграждения.
От 01.01.2007 г. осигурителните вноски за лицата, работещи
по трудови правоотношения, се внасят върху получените или
начислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения, включително
възнагражденията за платените от работодателя отпуски по чл.
155-157, 159, 161, 162, 166, 168-170 и 319 от Кодекса на труда, но
върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за
съответната професия по основната икономическа дейност на
осигурителя и не повече от максималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година.
Минималният месечен осигурителен доход за съответната
професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата,
които не са отработили всичките дни през месеца или са се намирали в
отпуски, извън посочените по-горе, се определя пропорционално на
отработените дни и дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално
осигуряване през месеца (дните от временната неработоспособност, за
които обезщетението е за сметка на работодателя). В тези случаи
минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният
месечен осигурителен доход за съответната професия по основната
икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на работните
дни през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените
дни и дните на платените отпуски, посочени по-горе, за които е
получено или начислено, но неизплатено възнаграждение.
Когато лицето е работило при непълно работно време,
минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по
основната икономическа дейност на осигурителя се определя
пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на
дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (дните от
временната неработоспособност, които са за сметка на работодателя).
В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя,
като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия
по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя
на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се
умножи по броя на отработените часове за месеца и часовете,
съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално
осигуряване. По този ред се определя и минималният месечен
осигурителен доход, когато лицето се е намирало в отпуски извън
посочените в чл. 1, ал. 2 от наредбата или не е отработило всички
работни дни през месеца.
Осигурителните вноски за лицата, работещи по договори за
управление и контрол на търговски дружества, се внасят върху
полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение,
намалено с нормативно признатите разходи, но върху не по-малко от
минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по
основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е
работило през целия месец по договор за управление и контрол,
минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на
дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за
социално осигуряване през месеца.
Осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова
дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на
изпълнителите по договори за управление и контрол, както и за
служителите с духовно звание на Българската православна църква и
други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията,
се внасят върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно
възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен
осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа
дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия
месец, минималният месечен осигурителен доход се определя
пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 4 от
Кодекса за социално осигуряване през месеца.
Основната икономическа дейност на осигурителя се определя
съгласно Националната класификация на икономическите дейности,
утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически
институт, по икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година.
Когато осигурителят осъществява две или повече
икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя
от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по
трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се
вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално
свързани с всички дейности на осигурителя.
При равен брой работещи по трудови правоотношения в
отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се
определя по негов избор.
Промените в наредбата са резултат от промените в Кодекса
за социално осигуряване, публикувана в ДВ, бр. 105 от 2006 г.,
касаещи осигурителния доход, върху който се внасят осигурителни
вноски за ДОО и за фонд "ГВРС".
С разпоредбата на чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване
е определен редът за внасяне на осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО
осигурителните вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите,
се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или
на част от него, а осигурителните вноски за сметка на осигурените
лица по чл. 4, ал. 1 от КСО се внасят при изплащане на дължимото
възнаграждение.
С новата ал. 3 на чл. 7 от КСО, в сила от 01.01.2007 г., в
случаите, в които възнагражденията са начислени, но не са изплатени,
осигурителят внася осигурителните вноски за своя сметка и тези за
сметка на осигурените лица до края на месеца, през който е извършено
начисляването.
Съгласно чл. 242 и чл. 270 от Кодекса на труда положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден, срещу трудово
възнаграждение, което се изплаща авансово или окончателно всеки
месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго с колективен
трудов договор, индивидуален трудов договор или заповед. Спазвайки
Кодекса на труда, работодателят редовно следва да изплаща
възнагражденията на работниците и служителите, което предполага
тяхното начисляване преди изплащането им.
Основен принцип в счетоводството при съставянето на
финансови отчети е принципът на текущото начисляване, залегнал в чл.
4, ал. 1 от Закона за счетоводството, съгласно който "приходите и
разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към
момента на тяхното възникване независимо от момента на получаването
или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се
включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят".
Принципът на начисляване не конкретизира периода, през който
технически се извършва начисляването на разходите за възнаграждения.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от КСО се прилага, като се
прави разлика между "месеца, за който са начислени" и "месеца, през
който са начислени" възнагражденията и свързаните с тях задължителни
осигурителни вноски.
В повечето осигурители ведомостта за заплати на
работниците и служителите се съставя в началото на месеца, следващ
месеца, за който е положен трудът, въз основа на присъствени
регистри, протоколи за извършена работа и други. Изключение са
бюджетните организации и други осигурители, които начисляват и
изплащат заплати в месеца, за който се отнасят. При спазване на
Закона за счетоводството тези разходи се включват в периода, за
който се отнасят. Във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от КСО
осигурителните вноски са дължими до края на месеца, през който е
направено начисляването. В утвърдената счетоводна практика
възнагражденията и осигурителните вноски за текущия месец се
начисляват в началото на следващия. Дължимите осигурителни вноски и
вноските за фонд "ГВРС", отнасящи се за месеца, в който е положен
трудът, следва да се внесат до края на месеца, следващ този месец.
Пример 1: Осигурителят изплаща редовен аванс за текущия
месец и в рамките на месеца начислява и заплатите за същия месец.
Спазвайки разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от КСО,
осигурителят е задължен да преведе задължителните осигурителни
вноски за негова сметка върху аванса. До края на месеца начислява
възнагражденията за същия месец. Когато те са изплатени преди края
на месеца, вноските са дължими към датата на изплащането им. В
случай че начислените възнаграждения не са изплатени, осигурителните
вноски са дължими до края на текущия месец и са в размер, равен на
разликата между задължителните осигурителни вноски върху начислените
възнаграждения и преведените вноски върху редовния аванс.
Пример 2: Осигурителят изплаща аванс през месеца, а
начислява заплатите в началото на следващия месец.
Върху сумата на аванса се дължат задължителните
осигурителни вноски за сметка на работодателя. В началото на
следващия месец осигурителят начислява възнагражденията и дължимите
осигурителни вноски в пълен размер за предходния месец.
Ако заплатата за предходния месец е изплатена до края на
месеца, в който е направено начисляването й, задължителните
осигурителни вноски следва да се преведат към датата на изплащането
й в размер, равен на разликата между задължителните осигурителни
вноски върху начислените възнаграждения и преведените вноски върху
редовния аванс.
Ако заплатата за предходния месец не е изплатена до края
на месеца, в който е извършено начисляването, т.е. до края на
следващия месец, задължителните осигурителни вноски са дължими до
края на месеца, през който е извършено начисляването на
възнагражденията.
Пример 3: Осигурителят изплаща за съответния месец само
аванс и той е единствено плащане през месеца.
Задължителните осигурителни вноски се дължат в пълен
размер върху не по-малко от минималния осигурителен доход по
основните икономически дейности и квалификационни групи професии и
не повече от максималния размер на осигурителния доход, определени
със Закона за бюджета на ДОО за календарната година, в съотношението
по чл. 6, ал. 3 от КСО. При начисляването на заплатите в следващия
месец задължителни осигурителни вноски се дължат до края на същия
месец върху разликата между задължителните осигурителни вноски върху
начислените възнаграждения и внесените осигурителни вноски върху не
по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически
дейности и квалификационни групи професии.
Авансът е единствено плащане за месеца, когато през същия
месец не са извършени други плащания на възнаграждения, включително
отнасящи се за други месеци.
Съгласно променената от 01.01.2007 г. точка 3 на чл. 1,
ал. 7 от наредбата не се изчисляват и внасят осигурителни вноски
върху стойността на безплатната храна, предоставена в натура на
членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на
риболовците за дните на улов, а на водолазите - и за дните при
спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови
дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи,
екипите за спешна медицинска помощ и екипите по кръвонабиране, както
и на военнослужещите съгласно чл. 234, ал. 3 и 4 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България.
Съгласно промяната в т. 9 на чл. 1, ал. 1 от наредбата не
се внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 61, 78, чл.
81б, ал. 4, т. 1 и 2, чл. 104, ал. 2, 3 и 4, чл. 105, ал. 3, чл.
106, ал. 3 и 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител и сумите
за предметни награди по чл. 88, ал. 3 от Закона за държавния
служител.
Съгласно чл. 2 от наредбата от 01.01.2007 г. осигурителни
вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени
и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко,
постоянно или периодично на работниците и служителите в пари или в
натура.
Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху
средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка
на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и
лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на
културни потребности на работниците и служителите, вноски за
допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно
осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална
квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура,
изплатени на работниците и служителите за лекарства, при
продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от
семейството или при други случайно настъпили събития.
От 1 януари 2007 г. е в сила новата ал. 3 на чл. 2 от
наредбата, съгласно която осигурителни вноски не се изчисляват и
внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за
храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по
договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане.
Сумите за социални разходи, върху които са внесени или
дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на
минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по
основната икономическа дейност на осигурителя.
От 1 януари е в сила нов чл. 2а от наредбата съгласно
който осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху
направените от работодателя разходи за застраховки, определени като
задължителни с нормативен акт.
От 1 януари 2007 г. съгласно чл. 3 от наредбата
осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения,
включително възнагражденията за сметка на работодателя за първия
работен деен от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 4 от
КСО, и други доходи от трудова дейност на осигурения през
календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на
максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.
За лицата, работещи по трудови правоотношения и по договори за
управление и контрол, синдиците, ликвидаторите и лицата на изборни
длъжности, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от
минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по
основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на
тази наредба.
Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало
време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е
положен.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от наредбата от 1 януари 2007 г. при
определяне на окончателния размер на осигурителния доход на
самоосигуряващите се лица се вземат предвид:
1. за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност -
облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на
задължителните и доброволните осигурителни вноски и премии/вноски по
договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са
свързани с инвестиционен фонд;
2. за физическите лица, упражняващи трудова дейност като
собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на
неперсонифицирани дружества - възнагражденията, изплащани от
дружествата, без получените дивиденти, след приспадане на нормативно
определените разходи за съответната дейност по чл. 29, т. 3 и/или 4
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
3. за самоосигуряващите се лица, регистрирани като
упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност - облагаемият
доход, получен от упражняването на съответната дейност, след
намаляването му с разходите за дейността по чл. 29, т. 1 - 4 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
4. за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с
окончателен годишен (патентен) данък по глава седма от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица - еднолични търговци или
регистрирани като упражняващи свободна професия, или занаятчийска
дейност - доходът, получен от упражняването на съответната дейност,
определен по условията на т. 1 и 3.
При годишното определяне на осигурителния доход се
изчисляват и внасят осигурителни вноски само в размера, определен за
фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Окончателният размер на годишния осигурителен доход се
вписва в осигурителните книжки на лицата.
Когато лицето работи по допълнителен или по втори трудов
договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на
възнаграждението декларира сумата, върху която са направени
осигурителни вноски по всеки от договорите.
|
|
Поръчайте тук
за 15 дневно безплатно ползване