Български законник ЕООД | Експертис

Б Ю Л Е Т И Н 

НОВАТА НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

Нина МАНОЛОВА - адвокат




      От 01.07. т.г. влиза в сила Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Тази наредба е приета с Постановление на Министерския съвет щ4 от 17.01.2007г., обнародвано в Държавен вестник бр. 9 от 26. 01. 2007г. Със същото постановление е отменена, също от 01.07. т.г., действащата до сега Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. Новата наредба съдържа общи положения за работната заплата брутната и основната работна заплата. В нея подробно са регламентирани различните видове допълнителни трудови възнаграждения. В наредбата, също така, се съдържат процедури за изчисляване и отчитане на работното време във връзка с определяне размера на някои допълнителни трудови възнаграждения, изчисляване на полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения. В наредбата се съдържа уредба на вътрешните правила за организация на работната заплата, като вътрешен акт на предприятието. Очертано е и полето на колективното трудово договаряне на национално нива, за отрасъл, бранш или отделно предприятие във връзка с работната заплата. В алинея 2-ра на чл. 2 от наредбата изрично е посочено, че тя се прилага за работещите по трудово правоотношение във всички предприятия независимо от формата на собственост и източниците на финансиране.

      В глава втора от наредбата се съдържа уредбата на структурата на работната заплата. Тази структура включва: брутна заплата, основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения.

      Брутната работна заплата, съгласно чл. 3, се състои от основна работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор.

      Основната работна заплата, съгласно даденото в алинея 1 на чл. 4 определение, е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Основната работна заплата се определя чрез оценка и степенуване на работните места и длъжностите. При оценката на работното място се отчитат сложността, отговорността и тежестта на труда и съобразно параметрите на работната среда. Размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор (КТД) и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила на организация на работната заплата на съответното предприятие. В бюджетните организации и дейности размерът на заплатите се определя с нормативен акт. С императивната разпоредба на алинея 2 от чл. 4 на наредбата изрично се забранява замяната на основната заплата или част от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания.

      Допълнителните трудови възнаграждения се определят с нормативен акт или се договарят с индивидуален и/или с колективен трудов договор. Определените с нормативен акт възнаграждения се изплащат задължително. А договорените с индивидуален и / или с КТД възнаграждения се изплащат според договорените условия. В наредбата изрично е предвидено, че допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в натура. Задължително изискване на наредбата е когато допълнителните възнаграждения са предоставени в натура да не са спиртни напитки, увреждащи здравето, наркотични вещества и тютюневи изделия.

      В глава трета от НСОРЗ се съдържа уредбата на отделните видове допълнителни трудови възнаграждения. Това са допълнителни възнаграждения за:

      1. за положен извънреден труд - за положения извънреден труд заплащането е с увеличение в минималните размери в съответствие с чл. 262 от Кодекса на труда (КТ);

      2. за нощен труд. С наредбата е увеличен минималният размер на заплащането за нощен труд - не по-малко от 0.25 лв. Това допълнително възнаграждение се заплаща за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. В наредбата е посочен начинът за изчисляване на положения нощен труд при подневно отчитане на работното време, при работа на смени и при сумирано изчисляване на работното време;

      3. за времето през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието. Допълнителното възнаграждение за всеки час или за част от него е не по-малко от 0.10 лв.;

      4. за образователна и научна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", свързана с изпълняваната работа минималното допълнително месечно възнаграждение е 15 лв. за "доктор" и 50 лв. за "доктор на науките". При наличие на повече от едно от тези основания лицето има право на допълнителното възнаграждение с по-благоприятен размер;

      5. за придобит трудов стаж и професионален опит - това допълнително месечно възнаграждение се определя в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Допълнителните трудови възнаграждения по т. 4 и т. 5 са с постоянен характер. За повечето допълнителни трудови възнаграждения посочени в наредбата е фиксиран минимален размер. Минималният размер на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерският съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво.

      Извън изброените в наредбата и разгледани до тук допълнителни възнаграждения, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за организация на работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за:

      1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период от време;

      2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно психическо натоварване, и в други условия увреждащи здравето на работника;

      3. участие в печалбата;

      4. други.

      Това изброяване е примерно и не изчерпва допълнителните възнаграждения, които биха могли да се договорят или да се включат във вътрешните правила за работната заплата. Условията за получаване и размерите на тези допълнителни възнаграждения се определят с договорите, с които възнагражденията се определят (КТД и индивидуален трудов договор) и с вътрешните правила за работната заплата.

      В наредбата не е определен минимален размер за това допълнително възнаграждение, а е предвиден редът за неговото определяне. Този ред е:

      1. С акт на Министерския съвет след консултации с национално представените синдикални и работодателски организации се определя минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение на национално ниво.

      2. Минималният размер за съответния бранш се определя в браншов колективен трудов договор. Този размер служи за основа при последващо колективно трудово договаряне в предприятията от бранша.

      3. Процентът на допълнителното възнаграждение в предприятията се определя с колективния трудов договор и/или с вътрешните правила за организация на работната заплата.

      4. Размерът на допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на отделния работник или служител се определя в неговия индивидуален трудов договор.

      Трудовият стаж на определено лице, който ще се зачита при определяне на това доплащане включва времето, през което то е работило:

      - и продължава да работи в предприятието независимо от промените на работното място или длъжността, както и при извършена промяна на работодателя в случаите на чл. 123 и чл. 123а от Кодекса на труда;
- при определяне продължителността на трудовия стаж работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на з 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. С КТД на браншово равнище се определят условията, при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията с оглед определяне продължителността на трудовия стаж в този случай.

      Изчисляването на полагащите се трудови възнаграждения е предмет на уредба в глава четвърта на НСОРЗ. В тази глава от наредбата са посочени съставните елементи, които се включват при изчисляване на брутната работна заплата. Съгласно алинея 2 на чл. 16 това са: основната работна заплата, възнагражденията над основната работна заплата, определена според прилаганите системи на заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, възнагражденията, изплатени на основание чл. 259 от КТ (при вътрешно заместване) и др.

      В разглежданата глава четвърта на НСОРЗ е определено какво включва брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ (възнаграждението за времето на ползване на платения годишен отпуск) и за определяне на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ (брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията).

      Глава пета от наредбата съдържа уредбата на вътрешните правила за работната заплата, за техния статут като вътрешен акт на предприятието по чл. 37 от КТ и съдържанието им - задължително (съгласно ал. 3 на чл. 22 от наредбата) и препоръчително (съгласно ал. 4 също от чл.22 от наредбата). Като вътрешен акт на предприятието вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не трябва да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор.



                                                                                               
 

 
      Ако не желаете да получавате следващите броеве на този бюлетин моля ползвайте формата за Абонамент/Отказ.