Български законник ЕООД | Експертис

Б Ю Л Е Т И Н 

СТОЙНОСТЕН ПРАГ НА СЪЩЕСТВЕНОСТ НА АКТИВИ, СЪСТОЯЩИ СЕ ОТ ОТДЕЛНИ КОМПОНЕНТИ

Райна СТЕФАНОВА - д.е.с.




          Основна предпоставка за прецизното и последователно класифициране на материалните активи е подробно разработената счетоводна политика на предприятието. В нея изрично трябва да бъдат дефинирани:

          - Понятието дълготраен материален актив. То не трябва да се различава от записаното в параграф 2 на СС 16 Дълготрайни материални активи;
          - Стойностният праг на същественост, под който материалните активи, независимо от факта, че са дълготрайни, се отчитат като текущ разход при придобиването им.

          Счетоводството борави със своите понятия "дълготраен материален актив" и "стойностен праг на същественост". В данъчното законодателство също се използват тези понятия. Така например в чл. 50 от Закона за корпоративното и подоходно облагане се гвори за данъчни дълготрайни материални активи. Това са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи, съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

          1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчнозадълженото лице;

          2. петстотин лева.

          Забързани в своето ежедневие и в стремежа си да сведат до минимум евентуални спорове с данъчната администрация, счетоводителите изравняват съвсем механично данъчния и счетоводния стойностни прагове на същественост.

          Трябва да се отбележи необходимостта от изследване на структурата на дълготрайните материални активи, които се ползват в дейността на конкретното предприятие. Особено внимателно трябва да се подходи при счетоводното третиране на два вида дълготрайни материални активи: тези, които се сътоят от отделни компонети, и тези, които привидно се състоят от отделни компонети.

          Първата група се третира изрично в СС 16 Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация. Като пример може да се посочи един самолет и седалките в него.

          Втората група са изключително рискови по отношение на правилното счетоводно и данъчно третиране. Особено внимателно трябва да се подхожда по отношение на дълготарйни материални активи, изграждани от самите предприятия и състоящи се от множество части, които съставляват актива като цяло, но могат да дефектират и да се подменят по време на полезния живот на актива. Такива може да бъдат компютърни и сигнално-охранителни системи, системи за контрол на работно време и т.н. Елементите, от които се изграждат тези системи, може да бъдат с различна стойност.

          Много от предприятията изграждат собствена сигнално-охранителна система. По същество тя е съвкупност от различни електронни елементи, датчици и др. Всеки един от тях има своята стойност и може по време на експлотацията на системата да се подмени поради дефект или по друга причина. Независимо от това, фактът че е създадена обща сигнално-охранителна система, че тя има конкретно предназначение и се очаква от нея да се черпи икономическа изгода, изисква тя да се третира като дълготраен материален актив. Ако общата стойност на компонентите й е под стойностния праг на същественост, то същата се отнася като текущ разход. Ако системата не се третира като дълготраен материален актив поради ниската й стойност, до момента на нейното баркуване, същата е редно да се следи задбалансово. Това е особено полезно поради следните причини:

          - Ако се наложи отчитащото се предприятие да напусне сградата, към която е прикрепена сигнално-охранителната система, вероятността да бъдат"забравени" възможните за последваща употреба части е минимална;
          - Съществуването на счетоводна информация за наличието на сигнално-охранителна система е особено полезна, когато се налага да се докаже производствен капацитет на някои предприятия.

          Интересна е ситуацията с изгражданите компютърни мрежи. Те се сътоят от два или повече компютъра и периферни устройства. Компютрите могат да функционират и самостоятелно. Тук счетоводството има повече свобода при избора на счетовдната си политика. Всеки от елементите на компютърната мрежа може да се разглежда като отделен инвентарен обект. Той може свободно да бъде изключван от мрежата, да се ползва самостоятелно, да бъде заменен от друг при дефект и т.н. Тук вече решаваща дума имат намеренията на ръководството на придприятието. Ако се създава трайна компютърна мрежа с новозакупени елементи, то най-удобно и без да се нарушава счетоводната нормативна уредба е тя да бъде третирана като самостоятелен инвентарен обект. Ако съществуащите компютри се свързват в мрежа с оглед повишаване на производителността в предприятието, но всеки един от тях може да работи и самостоятелно, то и всеки един от тях трябва да продължава да се следи като отделен инвентарен обект.



                                                                                               
 

 
      Ако не желаете да получавате следващите броеве на този бюлетин моля ползвайте формата за Абонамент/Отказ.