Български законник ЕООД | Експертис

Б Ю Л Е Т И Н 

ДДС ПРИ АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ

Ганета МИНКОВА - юрист




      С решение № 9263 от 27. 09. 2006 г. Върховният административен съд (ВАС) е разгледал въпрос относно начисляване на ДДС при авансово плащане.

      Производството е образувано по касационна жалба от директора на дирекция "ОУИ" - гр. П. против решение от 31. 03. 06 г. на П. окръжен съд, с което е отменен частично данъчен ревизионен акт (ДРА) №1418/07. 09. 05 г., издаден от ръководител на екип в ТДД - гр. П.

      Върховният административен съд счита, че касационната жалба е основателна поради следните съображения:

      С обжалваното решение е отменен ДРА щ 1418/07. 09. 05 г. относно непризнаване на данъчен кредит в размер 5005 лв. и начислени лихви в размер 16,69 лв. Окръжният съд е уважил жалбата на "М." ООД, като е приел, че данъчните органи неправилно са приложили разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.), като са отказали да признаят право на данъчен кредит по доставки от ППЗК "Т." по данъчна фактура щ 811/19.04.05 г. Решаващият съдебен състав е приел за установено от фактическа страна, че доставчикът ППЗК "Т." е издал данъчната фактура в полза на "М." ООД, включил я е в дневника за продажба и справката-декларация за съответния данъчен период, данъкът е начислен в счетоводството му по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и е платен по "ДДС-сметка" на 03.05.05 г., а данъчната основа е погасена чрез прихващане с протокол от 20.05.05 г.. Затова констатациите в ДРА относно липса на реална доставка са необосновани и не съответстват на събраните по време на данъчната ревизия доказателства.

      В обжалвания съдебен акт се изложени конкретни мотиви по фактическата страна на спора. Направени са и съответните правни изводи, които обаче не се споделят от настоящата касационна инстанция.

      По повод на ППЗК "Т." данъчният орган е констатирал, че той е издал данъчна фактура № 811/19.04.05 г. с предмет на доставката "аванс по договор", на стойност 4025 лв. и ДДС в размер 805 лв. Данъкът по доставката е заплатен по "ДДС-сметка" на 20.05.05 г., като погасяването на задължението за авансово плащане на цената по договора е извършено чрез прихващане, съгласно протокол от 20.05.05 г. Тези относими към спора факти са установени и в съдебното производство от събраните по делото доказателства, но при прилагането на приложимия материален закон съдът е допуснал неправилно тълкуване. От съществено значение за правилното приложение на материалноправните норми на ЗДДС (отм.) е установеният по безспорен начин факт, че данъчната фактура е издадена за данъчно събитие "аванс по договор". Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДДС (отм.), данъчните документи се издават от регистрираното лице - доставчик, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а известията - в срок до пет дни от изменението на данъчната основа и се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени. В конкретния случай, с оглед описанието на стопанката операция "аванс по договор", доставчикът е имал право да издаде данъчна фактура само при съобразяване на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДДС (отм.) спрямо датата на фактическото плащане на сумата по фактурата. Този правен извод следва от разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС (отм.), която определя момента на възникване на данъчното събитие. Следователно не е необходимо да бъдат събирани доказателства по време на данъчната ревизия относно реалното прехвърляне на стоката, защото от самото описание на стопанската операция в данъчната фактура следва, че страните не са постигнали съгласие на 19.04.05 г. да се извърши прехвърляне на правото на собственост върху слънчоглед маслодаен, а е обективирано счетоводно възникване на данъчно събитие при условията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Видно от протокол от 20.05.05 г. не е извършено авансово плащане, поради което съдът е следвало да направи правния извод, че не е налице реална доставка на стока. Правните последици на съглашението, постигнато с протокол за прихващане на задължения и вземания от 20.05.05 г., се проявяват при приложение на чл. 104, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но само ако действително съществуват две насрещни и изискуеми вземания. Облигационните отношения между данъчните субекти се отразяват върху определяне на размера на техните данъчни задължения, като допустимите от ЗЗД промени в правната сфера на гражданскоправните субекти към минал момент спрямо волеизявленията им (например чл. 87 от ЗЗД, чл. 104 от ЗЗД и др.) следва да бъдат съответно счетоводно отразени, за да окажат влияние и промяна в данъчните задължения на съответните данъчни субекти (вж. чл. 95 от ЗДДС - отм.). В настоящия случай на 19.04.05 г. не е настъпило данъчно събитие, тъй като няма съвпадане (възможността да бъде извършено прихващането) на насрещните вземания на 19.04.05 г. Затова ППЗК "Т." не е имал правно основание за издаване на спорната данъчна фактура, поради което и за "М." ООД не е възникнало право на данъчен кредит. По изложените съображения П. окръжен съд е приложил неправилно материалния закон и решението му в тази част следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и е възможно неговото решаване от касационната инстанция при правилно приложение на материалния закон. По доставка не е осъществено реално прехвърляне на право на собственост върху стока или плащане на 19.04.05 г. Данъчният орган правилно е констатирал нарушение на механизма на данъчното облагане с ДДС в процесния спор, което се проявява в непрехвърляне на правото на собственост на стока, неплащане на датата на издаване на спорната фактура, като по този начин не се постига и целта на закона за осъществяването именно на това облагане.



                                                                                               
 

 
      Ако не желаете да получавате следващите броеве на този бюлетин моля ползвайте формата за Абонамент/Отказ.