Български законник ЕООД | Експертис

Б Ю Л Е Т И Н 

ПЛАЩАНЕ НА ДДС, КОГАТО ЧУЖДЕСТРАННА СТОКА Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА СТРАНА ОТ ЕС

Валентин РУСЕВ - адвокат




          Напоследък, след като нашата страна стана гранична за ЕС, все по-често се случва европейски търговци, които нямат контакти с арабските или азиатските пазари, да искат от български търговци да им доставят съответните стоки. Естествено, в такива случаи възниква интерес у българските търговци, които се явяват посредници в доставката, да искат да съхранят контакта си с изпращачите и да не ги свързват директно с купувачите.

          Анализът на нормативната база сочи, че ако една стока е със статут на чуждестранна стока и бъде доставена в България, където за нея бъде платено вносно мито, възможно е освобождаване от ДДС в България, ако е предназначена за друга страна от ЕС и предстои да бъде превозена дотам като вътреобщностна доставка.

          В случая ще бъде необходим договор за покупко-продажба между българското и европейското предприятие, а в превозните документи от извъневропейското пространство следва да бъде посочена европейската дестинация. Българският посредник в такива случаи следва да издаде фактура до европейския получател, в която да се включат разходите по придобиването на стоката до България, митото и печалбата на българския търговец. В тази връзка възниква въпросът, кога възниква задължението на европейския търговец да плати ДДС и в кой момент става освобождаването от задължението за ДДС за българския търговец - дали с предаването на стоката от превозвача на получателя и вписването на това обстоятелство в ЧМР, или след реалното плащане.

          Нека да разгледаме накратко шестата директива на Съвета на ЕО от 1977 г. с актуалните до този момент изменения и допълнения. Според чл. 2, с ДДС се облага всяка възмездна доставка и всеки внос на стоки, ако няма освобождаване в конкретния случай. А според чл. 8, за място на доставката се счита местонахождението на стоките, когато започва превозът им. Следователно, стоката ще бъде внесена у нас, но не за пот-ребление, а за да бъде изпратена като вътреобщностна доставка до крайния потребител в ЕС. Видно пък от чл. 10, когато при вноса стоките се поставят под режим, а не се освобождават за потребление, изискуемостта на данъка настъпва след декларирането им за вътрешно потребление. С други думи ДДС ще се дължи от крайния потребител в държавата от ЕС, където българският доставчик ще му достави стоката. Забележете, с чл. 16 се освобождава от облагане с данък върху добавената стойност вносът на стоки, ако не са предназначени за крайно потребление, а предстои да бъдат превозени до друга страна от ЕС, където, видно от чл. 21, платец на данъка ще бъде лицето, което оформя вноса за потребление.

          Дали тези положения кореспондират с българското национално законодателство, ще разберем от анализа на Наредба щ Н-17 от 2006 г. относно писменото деклариране чрез Единния административен документ. Според чл. 6, с митническата декларация може да се осъществи или общностен транзит, или доказване на общностен статут на стоките. В нашия случай стоките ще придобият общностен статут с придобиването им у нас и плащането на митото, а ДДС ще се отложи за плащане при декларирането на стоките за потребление в съответната друга страна от ЕС. Поради това, че за стоката не е платено ДДС, при превоза й до съответната европейска страна ще следва да се използва гаранция, която да се впише в клетка щ 52 на Декларацията и която да покрива риска от отклонение на стоката от страна на отговорното лице по време на превоза. При допускане за свободно обращение в дестинацията, според чл. 8, в клетка щ 2 ще се попълнят данни за последния продавач на стоките преди въвеждането им в Общността, в клетка щ 14 - данните за декларатора, а в клетка щ 15а - кодът на нашата държава, която е междинна и се приема като държава на изпращане. Кодът при вътреобщностната доставка ще бъде 4200, а превозът ще стане под формата на Т2.

          Дали тази схема съответства на нашия сега валиден Закона за ДДС. Според чл. 7, възмездна вътреобщностна е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на регистрирано по нашия закон лице, или на получателя в територията на друга държава членка, регистриран там за целите на ДДС.

Видно от чл. 11 и 12, доставчик ще е българският прехвърлител, а
доставката, по която получателят е платец на данъка в своята страна, не подлежи на облагане от доставчика.

          А ето какво допълва чл. 58. Освободен от данък е вносът на стоки, когато вносителят е регистриран, в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка и вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Значи българският прехвърлител ще получи стоката от чужбина, ще плати за нея само мито, ще я префактурира и ще я изпрати за придобиващия в ЕС, който да плати за нея ДДС при освобождаването за потребление.

          Забележете, според алинея 2, когато вносителят на стоките не се снабди с ЧМР, в което да е посочено, че стоката е получена от крайния получател до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие, данъкът по вноса става изискуем от вносителя на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие. Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове, освен ако лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В потвърждение на всичко това е и чл. 84, че данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. В нашия случай придобиването става в следващата държава от ЕС, а вносът - у нас.м Следователно, когато чуждестранна стока бъде доставена в България, тази доставка се счита за доставка в ЕС и стоката придобива общностен статут. При доставка на стока, предназначена за друга страна от ЕС, е възможно в РБ за нея да бъде платено само вносното мито, а ДДС да остане дължимо от крайния получател в ЕС. Европейският краен получател ще е длъжен да плати ДДС в срока според националното законодателство, в който той е длъжен да освободи стоката за свободно обръщение там, а освобождаването от задължението за заплащане на ДДС на българския търговец ще стане с допускането на вътреобщностната доставка от България до крайния получател в Европа.

          Освобождаването на стоката за свободно обращение в държавата, където е получателят на стоката, и заплащането на дължимото ДДС в тази държава от този получател, се контролират от местната администрация и отговорността за това е на самия получателя в тази страна.



                                                                                               
 

 
      Ако не желаете да получавате следващите броеве на този бюлетин моля ползвайте формата за Абонамент/Отказ.