|

РАЗХОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО РЕДА НА ЗАКОНА ЗА
КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
Георги ПЕТКОВ - данъчен експерт

Въпрос: Управител съм
на ЕООД. Тази година искам да уча във висше учебно заведение. Може
ли таксата за семестъра да мине за разход на фирмата? В момента
получавам доход от ЕООД-то само за положен личен труд. Трябва ли
някакъв допълнителен договор (сама със себе си), за да се оправдаят
тези разходи?
Отговор: В зависимост от вида
на разходите за обучение и квалификация, срока за тяхното извършване
и условията, при които се осъществяват, са налице следните възможни
случаи на данъчно третиране по реда на ЗКПО:
1. Когато срокът за обучението и квалификацията е по-дълъг и
договорите за тяхното изпълнение са сключени по реда на чл. 229, чл.
234 и чл. 235 от Кодекса на труда, е необходимо да са спазени всички
условия на посочените членове от КТ. Това могат да бъдат договори за
придобиване на квалификация, договори за повишаване на
квалификацията и договори за квалификация с лица, които не работят.
Общото условие, което е заложено в КТ при сключването и изпълнението
на всички тези видове договори, е задължението на работника или
служителя да работи при работодателя определен период от време след
завършване на обучението си, като е вменена отговорност за
неизпълнение на това задължение. Разходите по тези договори следва
да са документално обосновани по реда на чл. 7 от Закона за
счетоводството. При положение че обучението е платено, е необходимо
да се представи уверение за записан семестър или курс на обучение,
като се приложи и съответният документ за платените такси. Когато
обучаващото се лице е настанено в общежитие или обучението се
провежда в чужбина, е необходимо да се представят документи за
платени такси за наем на общежитие или друг вид ползвано жилище в
страната и чужбина. Всички тези документи следва да са съобразени с
изискванията на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, включително придружени с
фискален бон от ЕКАФП и ЕСФП. Не е задължително издадените документи
от висшето учебно заведение да са на името на фирмата - същите могат
да бъдат издадени на името на стипендианта, но тези документи следва
да бъдат представени в оригинал в счетоводството на фирмата,
отпуснала стипендията. При тези обстоятелства посочените разходи се
отчитат като разходи за дейността и не подлежат на данъчно
регулиране по реда на ЗКПО. В конкретния случай обаче това не може
да бъде осъществено, тъй като управителят на ЕООД-то няма правно
основание да сключва трудов договор сам със себе си - веднъж като
страна по договора в качеството на представляващ дружеството и втори
път като страна на работник или служител по Кодекса на труда.
Навсякъде в Кодекса на труда отношенията се разглеждат между
работодател и работник или служител. Поради тази причина управителят
никога няма да има правната възможност да бъде работодател сам на
себе си и съответно да отчита разходите за семестриални такси и
други разходи за обучение за сметка на фирмата, на която същият се
явява управител.
2. Когато разходите за обучение и стипендии са отчетени при спазване
на изискванията на чл. 293 и чл. 294 от КТ като социални разходи, с
влизането в сила на новия ЗКПО са налице две хипотези:
- при положение че това са социални разходи, предоставени в натура
на работници и служители и лица, наети по договор за управление и
контрол /наети лица/ по смисъла на чл. 1, т. 34 от Допълнителните
разпоредби на ЗКПО, следва да се начисли данък при източника по реда
на чл. 204, т. 2 в размер на 10 на сто. Този данък представлява
разход за дейността на дружеството и с него не се преобразува
финансовият резултат. Начисляването на данък върху социалните
разходи се извършва, при положение че тези разходи са документално
обосновани и отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за
счетоводството. В конкретния случай това е неприложимо, тъй като
този вид разходи не се предоставя в натура, освен в случаите, когато
предприятието директно заплаща обучението на своя стипендиант на
висшето училище, без лицето да получава парични средства;
- втората хипотеза е по-възможна в практиката, тъй като обикновенно
се предоставят парични средства на самото обучаващо се лице.
Съгласно новата разпоредба на чл. 205 от ЗКПО, социалните разходи,
които не са предоставени в натура, представляващи доход на
физическото лице, се облагат при условията и по реда на Закона за
данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Тези парични
средства не са изключени от облагаемия доход при трудови
правоотношения съгласно разпоредбата на чл. 24 от новия ЗДДФЛ и
следователно подлежат на облагане с данък върху доходите, а не с
данък върху социалните разходи.
Тези две хипотези също са неприложими по отношение на управителя на
ЕООД-то поради съображенията, че за да са налице социални разходи,
следва да бъдат регламентирани трудово-правни отношения между
управителя на дружеството и самото дружество, което на практика е
невъзможно.
3. При положение че не бъдат изпълнени клаузите по сключените
договори по чл. 229, чл. 234 и чл. 235 от КТ, независимо от това
дали са текущи, или последващи, с отчетените до този момент разходи
за обучение и квалификация следва да се увеличи счетоводният
финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като разходи,
несвързани с дейността. Увеличаването на финансовия резултат се
извършва за периодите, през които са отчитани тези разходи, и
включва всички изплатени дотогава парични средства от момента на
сключване на договорите. В посочения случай, ако са отчетени разходи
за обучение на управителя на ЕООД-то, с техния размер следва да се
преобразува счетоводният финансов резултат за данъчни цели по реда
на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Договорните отношения за полагане на личен
труд са регламентирани по реда на Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) като граждански договор, а не като трудов договор,
и този вид договорни отношения не представляват правно основание за
отчитане на разходите за обучение на управителя на ЕООД-то за сметка
на фирмата.
 
|
|