|
ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА НА
ВЪТРЕОБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ
Лиляна ПАНЕВА
Законът за статистиката на вътреобщностната
търговия със стоки (ЗСВТС) урежда условията и правилата, по които се
извършва статистическата дейност за отчитане движението на стоките
при вътреобщностната търговия между РБ и държавите – членки на ЕС.
Неговата първоначална редакция бе обнародвана в ДВ, бр. 51 от 23 юни
2006 г., като част от законодателните промени, свързани с
предстоящето членство на страната ни в Общността. Тя бе в
съответствие с Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и
на съвета за статистиката на Общността, сързана с търговията със
стоки между държавите членки. В ДВ, бр. 84 от 19 октомври 2007 г., в
текста на закона бяха обнародвани промени, които отразяват
измененията в европейските директиви и регламенти, свързани с тази
търговия (отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета, Регламент
(ЕО) №1982 /2004 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) №
638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на
Общността при вътреобщностната търговия със стоки и за отмяна на
Регламенти (ЕО) № 1901/2000 и (ЕИО) № 3590/92 на Комисията и
Регламент (ЕО) № 1951 /2005 на Комисията за изменение на Регламент
(ЕО) № 1982/ 2004). Промените имат за цел опростяване на
регистрацията на количеството и спецификациите на особените движения
на стоки. Новата редакция на закона влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Оценени по същество в по-голямата си част, измененията в нея не
внасят радикални промени в съществуващия ред за отчитане и
деклариране на движението на стоките (пристигания и изпращания)
между РБ и държавите, членки на Общността. Новите редакции на
разпоредбите на ЗСВТС по-скоро прецизират и в частност уточняват
правомощията и задълженията на органите, на които е вменено
задължението да организират и контролират изпълнението на закона,
като внасят и известни промени в порядъка за регистриране и
деклариране на движението на стоките при вътреобщностния стоков
трафик. За прегледност измененията, внесени в новата редакция на
закона, ще бъдат коментирани последователно, следвайки промените в
съответните му разпоредби.
Без промяна в закона остават предназначението и обхватът му, както и
регламентът (чл. 1, ал. 3), че поради спецификата на някои стоки или
поради методологични причини техните движения могат да бъдат
отчитани и декларирани по специфичен начин или да бъдат изключени от
статистическата дейност за отчитане движението на стоките при
вътреобщностната търговия. Различните или специфични правила, които
ще се прилагат при отчитането и деклариране на такива стоки, или
изключването им от статистическата дейност ще се определят с наредба
на МС. По смисъла на закона задължено лице (оператор) за
изпълнението на разпоредбите му е всяко лице, което извършва
вътреобщностна търговия със стоки.
Без промяна остават и по-голямата част от дефинициите на понятията,
използвани в разпоредбите на закона, които определят съдържанието им
по неговия смисъл. Такива са понятията: “територия на РБ”, “стоки”,
“стоки на ЕО”, “стоки в обикновено обращение”, “специфични стоки и
движения на стоки”, “освобождаване за свободно обращение”,
“стойност”, “статистическа стойност”, “пристигания”, “изпращания” и
“референтен период”. Отменена е единствено разпоредбата на чл. 6,
ал. 4 от старата версия на закона, според която стойността се
представя в цели числа в български левове, без да се регламентира
нова версия по въпроса.
Компетентни органи по осъществяването на статистическата дейност за
вътреобщностната търговия със стоки (ВТС) продължават да са НСИ, НАП
и Агенция “Митници” (чл. 11 от закона).
Новата редакция на чл. 12, ал. 1 внася уточнение за смисъла на
праговете за деклариране по системата Интрастат и на видовете
допълнителни данни, подлежащи на деклариране, като за целта посочва,
че е меродавен смисълът им съгласно чл. 9, ал. 2 от Регламент (ЕИ)
638/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
Чрез редакционни промени в текста на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗСВТС и
новите т. 6 и т. 7 на същата алинея са разширени задълженията на НАП
за събирането на данни Интрастат, като “извършва контрол на обхвата
на задължените лица, а чрез верификация и валидизация контролира
достоверността на данните, представяни по системата Интрастат”. Като
допълнителни източници на данни за определяне на задълженията на
операторите по Интрастат и за достоверността на предоставяните
данни, агенцията ще използва наличните данни за ВТС, събирани и
получавани по реда на ЗДДС, и чрез европейската VIES система. С цел
откриване и отстраняване на дублиране тя ще сверява данните от
системата Интрастат с данни на Агенция “Митници” за търговията с
държавите от Общността със стоки, които са обект на ЕАД.
Организацията на работата и редът за прилагане на системата
Интрастат ще продължи да се извършва по правила, определени с
наредба на министъра на финансите. В тази връзка измененията в
текста на чл. 14, ал. 1 от закона предвиждат обект на наредбата да
бъдат не само редът за подаване и приемане на Интрастат декларациите
и другите, подлежащи на подаване документи и данни, но и редът за
извършването на техния контрол и корекции.
Задължени да подават Интрастат декларации и по новия закон
продължават да са операторите, регистрирани по ЗДДС, които
осъществяват ВТС в годишни обеми над нормативно определените прагове
по чл. 18, ал. 1 от закона. Те са включени в регистри, съдавани и
поддържани от НАП, в които са обхванати и лицата, упълномощени от
Интрастат операторите да ги представляват пред агенцията.
Сроковете и порядъкът в задълженията на Интрастат операторите за
подаване на текущо и годишно отчитане и деклариране на данните за
осъщественото от тях движение на стоки при участието им във ВТС
остават без промяна. Обект на съществени промени обаче е редът за
поддържане на техните електронни дневници. За тази цел в
разпоредбите на чл. 17 от ЗВТДС са създадени две нови алинеи и са
направени промени и размествания в съществуващите. Те очертават
следния порядък за създаването и поддържането на дневниците:
- електронни дневници поддържат всички оператори, които осъществяват
вътреобщностни изпращания и пристигания на стоки “за” и “от”
Общността, които на са обект на митническо деклариране (ЕАД);
- софтуерното приложение, което обезпечава поддържането на
електронните дневници (за транзакции и декларации), се осигурява на
операторите от НАП безплатно;
- операторите, които имат задължение да подават Интрастат
декларации, въвеждат текущо в дневниците си записи за всяко
изпращане или пристигане с елементите от данни според съответната
декларация;
- тези, които нямат задължение за деклариране, въвеждат текущо в
дневниците си записи за всяка осъществена от тях транзакция, обект
на деклариране по системата Интрастат, които съдържат данни за
поток, период, страна партньор и стойност;
- при поискване от страна на НАП операторите са задължени да
предоставят на агенцията информацията от дневниците си.
В разпоредбите, които определят условията и реда за подаването на
Интрастат декларацията, са направени няколко промени. В чл. 18 от
закона е включена нова 2-ра алинея, която регламентира базата, въз
основа на която се определят размерите на годишните обеми на ВТС,
под които операторите нямат задължение да представят месечни
декларации по Интрастат. Тези т.нар. “изключващи прагове” се
определят ежегодно на база на последните налични данни за
съответната търговия с други държави членки за период не по-кратък
от 12 месеца. Посочените прагове и елементите от данни (видовете
допълнителни данни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Регламент (ЕО)
638/2004 на Европейския парламент и на Съвета) се обнародват в ДВ до
31 октомври на текущата година и са валидни за цялата следваща
година.
Операторите, които са задължени да подават Интрастат декларации и
въпросните данни, ги подават по електронен път, подписани с
електронен подпис. По изключение в случаите, при които поради
технически причини подаването им по този начин е невъзможно, се
допуска подаването им в НАП по образци, утвърдени от изпълнителния
директор на агенцията. Отпаднала е възможността те да бъдат подавани
чрез лицензирани пощенски оператори (чл. 20, ал. 2 от закона).
Случаите, при които даден Интрастат оператор за известен период няма
да извършва ВТС, които не са обект на ЕАД, може да уведоми писмено
изпълнителния директор на НАП и да не подава Интрастат декларация за
този период. Междувременно в случай, че в посочения период той
извърши ВТС, които не са обект на ЕАД, операторът е задължен да
подаде декларация за осъществениата сделка. Подаването на
декларацията отменя действието на предишното му писмено уведомление.
И по новия закон, както и по отменения, Интрастат декларациите се
подават до 10-о число на месеца, следващ референтния период. Отменен
е обаче текстът на чл. 22, ал. 2 от закона, който даваше възможност
на операторите да подават декларациите си до 20-о число на месеца,
следващ първия референтен период за подаване на декларация. Той се
отнасяше за случаите, при които задължението им за текущо
деклариране при достигане на определените прагове възникваше въз
основа на кумулативно натрапване на месечни обеми на извършваните от
тях ВТС (чл. 15, ал. 3 от отменения закон).
Изцяло е променен текстът на разпоредбите на чл. 23 от закона. Обект
на отменената му версия бе редът за верификация и валидация на
данните като част от контрола на НАП върху обхвата на задължените
лица и върху достоверността на предоставяните от тях данни чрез
проверяване за наличие на грешки (верификация) и чрез съпоставянето
им с други данни и обстоятелства, получени по реда на други
нормативни актове (валидизация).
Обект на новата редакция на чл. 24 от ЗСВТС са видът на Интрастат
декларациите. В него те са посочени като:
- месечни декларации за пристигания и изпращания;
- коригиращи декларации за пристигания и изпращания, съдържащи
записи само по отношение на вече приети месечни декларации;
- нулеви, които се подават в случай, че през даден референтен период
операторът няма осъществени ВТС и неговата месечна декларация не
съдържа записи с търговски данни.
В случаите, при които НАП открие в декларациите, подадени от
операторите, грешки и несъответствия, тя им съобщава това чрез
съобщения, изпратени по пощата, по факс или чрез електронно
съобщение, подписано с електронен подпис. Отстраняването на грешки и
несъответствия в подадена месечна или коригираща декларация за
последните три референтни периода се извършва с подаването на:
- нова месечна декларация, която заменя предходната;
- нова коригираща декларация, съдържаща данни за корекция на
записите с грешки или несъответствия в предходната коригираща
декларация. Коригирщата декларация се подава в 7-дневен срок от
получаване на съобщението от НАП.
Счита се (чл. 24, ал. 5 – нова), че Интрастат операторът е изпълнил
задължението си за подаване на месечната си Интрастат декларация в
срок, ако допуснати грешки и несъответствия са отстранени в срока по
чл. 22 (10-о число на месеца следващ референтния период).
Освен това при отклонение от установения ред за подаване на
декларациите (неподаване, подаване след определения срок или
допуснати в тях грешки и несъответствия). Агенцията може да изисква
от операторите представянето на счетоводни, търговски и други
документи и носители на информация, както и изготвянето на справки с
цел удостоверяване достоверността на представените данни. При
констатирането на база допълнително представените документи и данни
на обстоятелства, различни от декларираните за съответния референтен
период, агенцията съобщава на Интрастат операторите установените
различия и изисква от тях да подадат коригираща декларация за същия
период. При възникнали нови обстоятелства след подаването на
месечните Интрастат декларации Интрастат операторите подават
коригираща декларация за последните три референтни периода.
При извършване на следваща валидизация на получените данни от НСИ
той от своя страна също може да изисква от операторите уточняване на
декларираните от тях данни. Институтът им съобщава за възникналата
необходимост и изисква от тях подаването на коригираща декларация
като същевременно уведомява за това НАП. Коригиращата декларация
следва да се подаде в 7-дневен срок от получаването на съобщението
или от датата на възникането на посочените по- горе нови
обстоятелства, възникнали или станали известни след подаването на
месечната декларация.
От текста на чл. 25 от закона е отпаднал изцяло текстът на
отменената ал. 1, според която: “Отстраняването на грешки и
несъответствия в подадена декларация се извършва от интрастат
операторите с подаване на нова Интрастат декларация, ако срокът за
подаването й не е изтекъл, а ако срокът е изтекъл - с изпращане на
данни за корекция”; и на ал. 2, според която “в рамките на текущата
година Интрастат операторите могат да изпращат данни за корекция на
всички подадени месечни декларации, а до 30 април - и за всички
месечни декларации за предходната година”. Нови разпоредби в смисъла
на отменените разпоредби не са включени в новата редакция на закона.
Запазени изцяло без изменения са текстовете на разпоредбите на Глава
пета и Глава шеста от закона, в които са регламентирани въпросите за
взаимоотношенията между органите, упълномощени и задължени да
организират и осъществяват изпълнението му, и тези, свързани с
конфиденциалността и задълженията за опазване на тайната за данните
и информацията, събрана по реда на закона.
Административнонаказателните разпоредби, предвидени при нарушения
или неизпълнение на задължения по ЗСВТС, са обект на разпоредбите на
Глава седма на закона. Измененията, направени в тях, са в посока на
увеличение на размера на някои от предвидените глоби или санкции.
Така при неизпълнение на задължение:
- по чл. 22, чл. 24 или чл. 25, ал. 5 от закона (свързани основно
със сроковете за подаване на месечните и/или коригиращи декларации).
В чл. 31 от закона е предвидена глоба с имуществена санкция в размер
от 200 до 1000 лв. (по отменения закон тя е 100 до 500 лв. в
зависимост от периода на закъснение и влиянието му върху качеството
на изготвяната статистическа информация);
- за нарушение на разпоредбата за подаване на декларация при
обстоятелствата, посочени в чл. 21, ал. 2 от закона, наказанието е
глоба, или с имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв. (от 50
до 200 лв. по отменения закон);
- за нарушения на задълженията по чл. 17, ал. 1-4 (поддържането на
електронните дневници) наказанието е глоба или имуществена санкция в
размер от 100 до 500 лв. (размерът е непроменен);
- за предоставяне на неизчерпателни или неверни данни в Интрастат
декларации наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от
200 до 1000 лв. в зависимост от влиянието на тези данни върху
качеството на изготвяната статистическа информация (размерът е
непроменен).
Запазен е и размерът на наказанията при повторно извършване на
нарушенията по ал. 1-5, като съответните наказания се прилагат в
двоен размер, както и наказанието при системно извършване на
нарушенията по ал. 1 и 5, при което наказанието се налага в троен
размер.
В допълнителните разпоредби на закона е дадена дефиниция на
понятията “верификация” и “валидизация”.
|
|
Поръчайте тук
за 15 дневно безплатно ползване