|
ПРАКТИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ НА ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС
Лиляна ПАНЕВА
В края на декемврийската си законодателна сесия
Народното събрание разгледа два проекта за промени в Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС). Утвърдените промени са обнародвани
в текстовете на два поредни Закона за изменение и допълнение на ЗДДС
(ЗИДЗДДС), публикувани съответно в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г. и в
ДВ, бр. 113 от 28.12.2007 г. Измененията и допълненията, обнародвани
в бр. 108 на ДВ, влизат в сила от датата на публикуването им, т.е.
от 19.12.2007 г., а тези в бр. 113 - от 01.01.2008 г. Кои разпоредби
на закона засягат те?
І. Изменения и допълнения на ЗДДС, обнародвани в ДВ, бр. 108 от 2007
г.
Като най-съществени сред тях се очертават тези, свързани с реда и
сроковете за възстановяване на ДДС (изменения и допълнения на чл.
92); изменението на срока за начисляване на данъка с протокол по чл.
117, ал. 3 от Закона след датата на неговата изискуемост (чл. 117,
ал. 3); промените в режима за третиране на авансовите плащания при
доставки с нулева данъчна ставка (износ) по глава четвърта от закона
(чл. 37); някои допълнения в обхвата на освободените доставки (чл.
44); въвеждането на ограничения и изисквания за обезпечения при
регистрация и дерегистрация на определен кръг лица (промени в чл. 96
и създадени нови чл. 176а и 176б); и неколкократното увеличение на
размера на административните санкции за нарушения на ЗДДС (изменения
в чл. 179- 184).
В какво се изразяват основните практически проекции на утвърдените
промени?
За прегледност на изложението в по-голямата си част коментарът ще
следва нормативната последователност на изменените и допълнени
текстове на ЗДДС, а не степента на тяхната значимост. Промените в
тях са, както следва:
- в чл. 3, ал. 2 е включен текст, според който в обхвата на данъчно
задължените лица попадат и лицата, упражняващи свободни професии.
Независимо от решение № 7 от 23.04.2007 г. на Конституционния съд по
въпроса, като такива в текста изрично са упоменати частните съдебни
изпълнители и нотариусите. Така извън обхвата на облагаемите
доставки на правни услуги засега остават само доставките на правните
услуги, освободени от облагане по реда на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и
доставките на услугите за процесуално представителство в досъдебни,
съдебни, административни и арбитражни производства, с което се
осъществява правото на защита на физически лица.
Включването на последните в обхвата на необлагаемите доставки
произтича от новата т. 5, добавена към ал. 1 на чл. 44 от Закона;
- в текстовете на чл. 22 и чл. 30 от ЗДДС са внесени допълнения, с
които се разширяват и прецизират нормативните разпоредби на ППЗДДС
относно данъчното третиране на спедиторските, куриерските и
пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49. За целта във
всеки от тях са включени по три нови алинеи - ал. 5, 6 и 7 за чл. 22
и ал. 2, 3 и 4 за чл. 30, с разпоредбите на които въпросните услуги
се приравняват на съответните услуги при транспорт на стоки между
държави членки и при международен транспорт.
В новите алинеи е дефинирано съдържанието на понятието “спедиторска
услуга” по смисъла на двата члена, като са посочени и видовете
услуги, които включва то. Като такива са определени: дейностите по
транспортна обработка, обработката на документи, складирането и
застраховането.
Освен това в техните нови разпоредби е включен текст, чрез който при
извършването на спедиторски услуги, оказвани във връзка с транспорт
на стоки, не се прилага разпоредбата за данъчното третиране на
доставките, извършвани по силата на комисионни договори (чл. 127 от
ЗДДС ).
Изричното им изключване от приложението на този член се налага
поради това, че, като вид договорни задължения, договорите за
спедиция са посочени в чл. 361, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), с
характеристика, която ги определя като вид комисионни договори.
В тази връзка досегашният текст на чл. 6, ал. 6 на ППЗДДС бе
дефиниран така, че чл. 127 от Закона бе неприложим само при
изпълнението на спедиционни договори за превоз на стоки между
държави членки.
Новата разпоредба на чл. 30, ал. 4 от Закона, коригира това
несъответствие;
- промените в текста на чл. 25 дават възможност да се намалят
практическите проблеми, възникващи при извършването на услуги за
разпространение на печатни издания по силата на комисионен договор.
Най-съществени проблеми при тях създаваха разликата в периодичността
за отчитане на доставките между отделните участници в процеса на
разпространението и за издаването на документите, за регистриране и
отчитане на тези доставки. Те произтичаха от това, че в съответствие
с разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 25, ал. 3,
т. 1 от ЗДДС, данъчното събитие за ежедневните печатни издания
следва да възниква всеки ден, защото тогава възниква датата на
данъчното събитие за доставката между комисионера и третото лице -
купувач на изданието.
За преодоляване на тези проблеми в чл. 25 от Закона е създадена нова
ал. 8, в която се регламентира специален ред за възникване на
данъчното събитие при комисионни продажби на вестници, списания,
книги и други печатни произведения, музикални аудио и видеозаписи,
видеозаписи на филми на електронни или технически носители. Чрез
добавка в текста на ал. 3, т. 1 на същия член при такива продажби
данъчното събитие не възниква на датата на фактическото предоставяне
на стоката. Новият ред регламентира за доставките при тези продажби
то да възниква:
- съобразно възприетата периодичност за заплащане на услугата на
комисионера към комитента – “датата на която комитентът/доверителят
получи плащането от комисионера/довереника по чл. 127” (чл. 25, ал.
8, т. 1 от изменения ЗДДС); или
- на “последния ден на тримесечието, следващо данъчния период, през
който е извършено фактическото предаване на стоката по чл. 6, ал. 2,
т. 4 “.
Така например, ако в началото на февруари е приета за комисиона
продажба партида енциклопедии, част от които са продадени, и на 20
март комисионерът заплати на комитента договорената стойност на
продажбата им, то данъчното събитие за тази част възниква на същата
дата. Следователно до 25 март комитентът следва да издаде за тях
данъчна фактура с начислен данък. За останалата непродадена част от
енциклопедиите данъчното събитие ще възникне на евентуалната
следваща дата, на която бъде извършено плащане на продадените бройки,
или най- късно в последния ден на м.юли, когато завършва
тримесечието, следващо данъчния период, през който е извършено
физическото предаване на енциклопедиите от комитента на комисионера.
Според нас на практика при по-голямата част от посочените доставки е
най-целесъобразно възникването на данъчното събитие да следва
периодичността за отчитане на продажбите по чл. 119 от Закона, а
данните от обобщената информация от отчетите по чл. 112 от ППЗДДС за
съответния данъчен период да се отразяват в данъчната фактура,
издавана от доставчика (в случая комитента) за този период;
- чрез добавката “и/или услуги” в текста на чл. 27, ал. 3, т. 2 е
разширено приложението на специалния ред за определяне размера на
данъчната основа и при доставките на услуги, за които се дължи данък
при дерегистрация на данъчно задълженото лице по реда на чл. 111 от
Закона. В тази връзка за съответствие между двата текста е направена
същата добавка и в текста на чл. 111, ал. 1;
- значителни по обем промени са направени в разпоредбите на чл. 31
от Закона, с които се регламентират случаите и обстоятелствата, при
които се прилага нулева данъчна ставка за доставките на стоки и
услуги, свързани с международен транспорт. При различните видове
доставки на такива стоки и услуги новите разпоредби въвеждат
диференцирани критерии за определяне на случаите, при които е
приложима такава ставка в зависимост от размера на плавателните
средства, за които са предназначени те. За целта в §1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона са включени нови т. 49 и т.
50, с които се дава дефиниция на понятията “малък плавателен съд” и
“голям плавателен съд”. За разграничаване на двата вида плавателни
средства за целите на облагането текстовете на новите дефиниции в ДР
се позовават съответно на размерите на плавателните съдове,
определени в чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за търговското
корабоплаване (КТК). Предвид относително по-специализирания обект на
новите регламенти и необходимостта от време за тяхното практическо
преосмисляне, те ще бъдат обект на отделен коментар;
- измененията и допълненията на чл. 37 засягат значително по-голям
брой стопански оператори. На практика те променят режима за облагане
на авансовите плащания, свързани с доставките, облагаеми с нулева
данъчна ставка по реда на глава трета от ЗДДС. Чрез заличаването на
текста “включително при предварително плащане по доставка” от
разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона и създадената нова ал. 3 към
същия член се отменя задължението доставчикът да начислява данък за
авановите плащания, получени за доставките по тази глава в случаите,
при които до изтичането на календарния месец, следващ календарния
месец, през който данъкът е станал изискуем, не се снабди с
документите, удстоверяващи обстоятелствата, определени в нея. Според
предишния текст на Закона, ако до изтичането на този срок
доставчикът на съответния вид стока или услуга, обект на облагане с
нулева ставка, не се е бил снабдил с документите, посочени в чл.
21-39 от ППЗДДС, с които се удостоверява наличието на определените
обстоятелства за нейното прилагане, той е бил задължен да начисли
данък за получените авансови плащания за доставката, независимо дали
стоката или услугата, за която са извършени те са доставени или не.
Текстът на новата ал. 3 към чл. 37 отменя приложението на тази
разпоредба за авансовите плащания. На практика при получаването на
такива плащания ще се издава фактура с нулева данъчна ставка, която
ще се посочва в дневника за продажбите, но необходимост от
евентуални корекции и начисляване на дънък върху тях с протокол ще
възниква само тогава, когато данъкът за съответната доставка е
станал изискуем, но до изтичането на календарния месец, следващ
месеца, през който той е станал изискуем, доставчикът не се е
снабдил със съответните документи по чл. 21-39 от ППЗДДС, доказващи
наличието на обстоятелствата за прилагане на нулевата ставка към нея;
- в случаите на доставки, поставени под режим “временен внос с
частично освобождаване от митни сборове”, доставчикът вече ще може
да освободи (вдигне) стоките от митницата само след като внесе
данъкът, начислен за тях от митническите органи. Това регламентира
промяната в чл. 60 от ЗДДС, в който е включена нова ал. 3 в този
смисъл;
- с промяната в текста на чл. 80, ал. 1 фактически се намалява
обхватът на случаите за ползван данъчен кредит, при които при
определени обстоятелства не се извършват корекции на кредита.
Няма да се извършват корекции само при случаите за корекции на
ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 1-7 от Закона.
Новата добавка в текста изключва ограниченията за корекции при
посочените в него обстоятелства в случаите, при които регистрирано
лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за
получени, произведени или внесени от него стоки и впоследствие
извърши с тях безвъзмездна вътреобщностна доставка (чл. 79, ал. 10)
и случаите, при които лице, което е приспаднало частичен данъчен
кредит за дадени стоки, впоследствие извършва с тях само облагаеми
доставки, поради което има право да увеличи размера на кредита си (чл.
79, ал. 8);
- възможност за ускорено възстановяване на данъчния кредит,
начисляван от значително по-широк кръг данъчно задължени лица, дава
промяната в текста на чл. 92 от ЗДДС. Чрез изменения текст на
неговата ал. 3 право на възъстановяване на начисления данък в
30-дневен срок от подаването на съответната справка-декларация имат
лицата, които през последните 12 месеца преди текущия са извършили
облагаеми доставки с нулева данъчна ставка и доставки по чл. 22, 23
и 24, ал. 3 от Закона с място на изпълнение на терторията на друга
държава членка, с получател регистриран за целите на ДДС в държава,
членка на Общността, размерът на които е повече от 30 на сто от
общата стойност на извършените от тях облагаеми доставки и доставки
по чл. 22, 23 и 24, ал. 3 с място на изпълнение на територията на
друга държава членка за същия период, получател на които е лице,
регистрирано за целите на ДДС в държава - членка на Общността.
Начинът, по който е формулирана новата разпоредба на чл. 92, ал. 3
от Закона обаче (за връзка между двата вида доставки, оборотът от
които дава право на ускорено възстановяване в текста е употребен
съюзът “и”, а не “и/или”) дава основание за съмнение относно това
дали право на такова възстановяване имат лицата, които за последните
12 месеца преди текущите са формирали изискуемия оборот само от
доставки с нулева данъчна ставка или само от такива по чл. 22, 23
или 24, ал. 3 с място на изпълнение на територията на друга държава
членка, получател на които е лице, регистрирано за целите на
облагането с ДДС в държава – членка на Общността.
Според нас тези лица също имат право на такова възстановяване.
В чл. 92 от ЗДДС са създадени и две нови алинеи – ал. 8 и ал. 9,
текстовете на които определят реда за възстановяване на данъка в
случаите, при които е започнала ревизия на данъчно задълженото лице.
В такива случаи, независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 2 и ал. 3-6
от чл. 92, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване
на ревизионния акт. На данъчно задълженото лице се дава възможност
да възстанови и/или прихване данъка си за възстановяване преди този
срок, когато предостави обезпечение в пари, държавни ценни книжа или
в безусловна и неотменяема банкова гаранция. Когато срокът и
действието на предоставеното от него обезпечение е не по-кратък от 4
месеца, а в по-специалните случаи на удължаване на ревизията по чл.
114, ал. 3 от ДОПК – не по-кратък от 8 месеца, лицето може да
възстанови или прихване данъка до размера на обезпечението в
тридневен срок след предоставянето му. Очевидно е, че това ще има
смисъл само, ако обезпечението не е в пари.
Поради въведените нови алинеи е направено разместване в номерацията
на разпоредбите им, като съществуващата ал. 8 на чл. 92 става ал.
10. Освен това в нея се заличава текстът на второто й изречение,
според който: “Данък, невъзстановен поради отпаднало основание, е
налице и когато след завършване на ревизия установеният данък за
възстановяване съвпада с декларирания или е в по-малък размер - за
частта, която подлежи на възстановаване”;
- отпада текстът на чл. 93, ал. 1, т. 5, тъй като дублира новите
разпоредби в чл. 92 от Закона, относно сроковете за възстановяване
на данъка при започнала ревизия;
- от практическа гледна точка като особено значима може да бъде
оценена промяната в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от Закона. Тя
засяга всички доставки, при които данъчно задължените лица
начисляват данъка с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона (лицата и
доставките, посочени в чл. 117, ал. 1).
С промяната се увеличава от 5 на 15 дни срокът, в който следва да
бъде начислен с протокол данъкът след датата, на която е станал
изискуем. Съществуващият кратък срок за начисляването му създаваше
особено големи проблеми на лицата, извършващи ВОП, при които данъкът
става изискуем на датата на издаването на фактурата за ВОД (чл. 63,
ал. 4 от ЗДДС). При такива доставки, за да спази нормативните
разпоредби за начисляване на дължимия данък, получателят им следваше
в петдневен срок от тази дата да състави протокол по чл. 117, ал. 2
от Закона, с който да си самоначисли данъка и да го отрази в
дневника си за продажби (евентуално и за покупки) и в справката си
декларация за същия данъчен период. Но на практика фактурата
обикновено пристига заедно със стоката и за получателят й е трудно
да се вмести коректно в срока за съставяне на протокола след датата
на издаването й, определен в чл. 117, ал. 3 от Закона. Направеното
трикратно увеличение на този срок несъмнено ще намали броя на
случаите, при които фактурите за ВОП ще пристигат след неговото
изтичане. Въпреки това на практика възможността при извънредни
ситуации това да се случи няма да бъде изключена и фирмите следва да
поддържат връзка с европейските си контрагенти за датите на
издадените им фактури и да следят спазването на новия срок за
съставянето на протокола и тогава, когато все още не са получили
дадена фактура;
- промените в текстовете на чл. 96, ал. 8, чл. 100, ал. 4, чл. 101,
ал. 5, чл. 107, т. 3 и чл. 110, ал. 1 от ЗДДС са свързани с
регистрацията и дерегистрацията на данъчно задължените лица за
целите на облагането с ДДС. Във връзка с административните процедури
и реда за изцвършването на регистрацията и дерегистрацията им са и
текстовете на новите чл. 176а и чл. 176б от Закона. Новото в тях (чл.
176а) е въвеждането на изискване за предоставяне на обезпечение в
случаите на искане за регистрация по ЗДДС от лица, за които са
налице данни, че в качеството си на физически лица един или няколко
от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните
собственици или акционерите им имат неуредени задължения за ДДС в
размер над 5 000 лв.; са лица, които са осъждани или за които е
образувано наказателно производство за престъпления против данъчната
система; или са свързани в качеството си на посочените статути, или
като членове на органите им на управление или за контрол с лица с
неуредени задължения по ДДС на стойност над 5 000 лв. Тези
изисквания не се прилагат при регистрация по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС в
случаите на регистрация за вътреобщностно придобиване, при която,
както е известно, регистрираното лице няма право на данъчен кредит.
За целите на приложението на посочените разпоредби в т. 52 от ДР на
ЗДДС е дадена дефиниция на понятието “неуредени задължения”, като в
нея е определено, че такива са: “установените изискуеми задължения
на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените
и отсрочените задължения”.
На практика изискването за предоставяне на обезпечение се прилага в
случаите, при които в хода на проверката си по реда на чл. 101, ал.
5 във връзка с подадено заявление за регистрация, органите по
приходите установят нормативните обстоятелства, определени като
основание за изискването на обезпечение. За целите на приложението
на това изискване в разпоредбата на същата алинея се добавя тестът:
“Когато органът по приходите е изискал обезпечението по чл. 176а,
срокът за извършване на проверката е 30 дни от подаването на
заявлението за регистграция”, т.е. срокът за проверката се увеличава
от 7 на 30 дни.
При наличието на обстоятелства, които правят належащо изискването на
обезпечение по чл. 176а, органите по приходите предоставят на
съответното лице писмено искане, в което посочват: основанието за
изискването му, размера му и сроковете, в които лицето следва да го
предостави (но не по-рано от 7 дни след предоставяне на искането).
Процесуалният ред за искането, за определяне размера на
обезпечението и за неговото предоставяне, и освобождаване е
регламентиран в разпоредбите на новия чл. 176б от Закона. Те
определят размер на обезпечението равно на сумата на неуредените
задължения, по повод на които се изисква то. В случаите, при които
към датата на изискването на обезпечението размерът на тези
задължения не е установен и са налице наказателно производство, или
присъда за данъчни престъпления на физическите лица, свързани с
лицето, за което се иска регистрация, по посочените в чл. 176а
начини, размерът на обезпечението е 250 000 лв. То може да бъде
предоставено в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и
отменяема банкова гаранция за срок от една година. Ако лицето не
предостави в определения му срок поисканото от него обезпечение,
компетентният орган по приходите му отказва регистрация.
По същия ред компетентните органи по приходите изискват предоставяне
на обезпечение и в случаите, при които правоприемник на правата и
задълженията на регистрирано по ДДС лице се прехвърля по реда на чл.
10 от закона чрез преобразуване, отчуждаване или апорт на лице (регистрирация
по реда на чл. 132), за което са налице обстоятелствата, посочени в
чл. 176а от закона. В случаите, при които това лице не представи в
указания срок исканото обезпечение за срок от една година,
регистрацията му се прекратява.
Независимо от причините, довели до искане на обезпечение, то може да
бъде освободено изцяло или частично и преди изтичането на
едногодишния срок. Това може да стане, в случай че след
регистрацията на лицето отпаднат или се променят основанията, въз
основа на които е определен размерът му. В такива случаи органът по
приходите, установил наличието на посочените основания, е длъжен да
уведоми банката, че обезпечението може да бъде освободено изцяло или
частично;
- възможността за прекратяване на регистрацията по ДДС по инициатива
на органите по приходите във връзка с приложението на чл. 176 от
ЗДДС е допълнена и в т. 3 на ал. 1 от чл. 110 на Закона. С промените
в ал. 2 от същия член за случаите извън тези на прекратяване на
регистрацията на основание чл. 107, т. 1 и 2 за задължителна
дерегистрация, за дата на дерегистрацията се приема не датата на
настъпване на съответните обстоятелства, довели до нея, а връчването
на акта за дерегистрация.
Освен това допълнението в т. 3 на чл. 107 от ЗДДС води до извод, че
в някои случаи заличаването на ЕТ от търговския регистър не е
основание за неговата задължителна дерегистрация. Такива са случаите,
при които ЕТ е регистриран на основание чл. 98, ал. 2 или чл. 100,
ал. 3 от Закона при дистанционни продажби на стоки, както и в
случаите, при които лицето подлежи на задължителна регистрация по
реда на чл. 96, ал. 1 за достигнат облагаем оборот за извършени от
него доставки, представляващи независима икономическа дейност;
- промените в чл. 133 и чл. 135 от ЗДДС също са свързани с
регистрацията по ДДС, но засягат реда за регистрацията на
чуждестранни лица, които не са установени в страната и статута на
лицата, които може да ги представляват при възникването на данъчни
взаимоотношения на основание приложението на Закона. Като такива в
него са определени т.нар. “акредитирани представители”. С промените
в чл. 133, ал. 3 се изменя редът за тяхната регистрация, а с тези в
чл. 135, ал. 1 се дава възможност такъв представител да бъде не само
“българско дееспособно физическо лице с постоянно местожителство”, а
всяко “дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно
пребиваващо”;
- утвърдените промени в административно наказателните разпоредби на
ЗДДС потвърждават тенденцията за възприемане на данъчната практика
на ЕС, според която при функционирането на данъка се прилагат
сравнително по-либерални подходи и се извършват по-малко ревизии, но
се налагат драстични санкции при констатиране на нарушения. В тази
връзка е обяснимо четирикратното нарастване в размера на санкциите,
прилагани при нарушение на:
1. административния ред и срокове за подаване на справка декларации
по чл. 125, отчетните регистри по чл. 124 или декларация по чл. 157,
ал. 2 от Закона, които с промяната на чл. 179 от 250 до 2 500 лв. се
увеличават на 500 до 10 000 лв.
2. чл. 180 от Закона, които се налагат при неспазване на реда и
сроковете за начисляване на дъжим данък. Когато регистрирано лице не
начисли данъка в предвидените в закона срокове, то се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер на неначисления данък, но
вече не най-малко с 200 лв., а най-малко с 500 лв. От 50 на 250 лв.
се увеличава и санкцията при начисляване на данъка в данъчен период,
следващ периода, в който е следвало да бъде начислен. При повторно
такова нарушение санкцията се увеличаво от 1 000 на 5 000 лв.
3. чл. 181 от Закона, които се налагат при разминаване в данните,
посочени в отчетните регистри, и тези, посочени в магнитните или
оптични носители. Новият им размер е увеличен от 500 до 5 000 лв., а
при повторно такова нарушение нараства от 1 000 до 20 000 лв.
4. регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази
получен или издаден данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, вече се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер на определения в по-малък размер данък, но не
по-малко от 1 000 лв. Досега сумата на санкцията по чл. 182 варираше
от 200 до 2 500 лв. При забавяне в издаването или отразяването на
данъчен документ с един данъчен период глобата или санкцията от 50
до 250 лв. се заменя с 25% от определения в по-малко размер на
данъка, но не по-малко от 250 лв.
5.четирикратно е увеличена санкцията и при нарушения по чл. 183 от
Закона, според който на такава подлежи всяко нерегистрирано лице,
което издаде данъчен документ с посочен в него данък. При такива
нарушения глобата скача от 200 на 1 000 лв. за еднократно нарушение
и от 1 000 на 5 000 лв. при повторно такова.
6. значително нарастват и санкциите по чл. 184 от Закона, с които се
санкционират нарушенията по чл. 168 , ал. 2 от него във връзка с ВОД
и ВОП на нови превозни средства. За недекларирането на такива
доставки и придобивания глобата се увеличава от 250 до 500 лв. на 1
000 до 10 000 лв. Повторното нарушение на същото изискване води до
санкция в размер от 5 000 до 20 000 лв., вместо досегашните от 500
до 1000 лв.
Направени са и някои изменения и допълнения в текстовете на ДР на
Закона (т. 2, т. 28 и т. 39 от разпоредбите).
С тях се допълват съответно: нови територии от митническите
територии на държави членки на Общността, които за целите на
облагането не се включват в държавните им територии (т.нар. “трети
територии”); коригира се неточен израз в дефиницията на понятието
”Обработка на плавателен съд в международен рейс”; и природният газ,
доставян чрез тръбопроводи за пренос, се изключва от понятието
“акцизни стоки”.
ІІ. Изменения и допълнения на ЗДДС, обнародвани в бр. 113 от
28.12.2007 г.
Утвърдените в този брой на ДВ промени в закона са, както следва:
- заличават се думите “по ал. 4” в текста на чл. 7, ал. 6 и “по ал.
3” в текста на чл. 13, ал. 5 от Закона, с което фактически се
коригира допусната редакционна
неточност в предишната им редакция. Тяхното присъствие в посочените
алинеи имаше за резултат това, че при отпадането на условията за
изключване на даден вид доставки и придобивания от обхвата на ВОД
или ВОП те се квалифицираха само като доставки или придобивания,
осъществявяни от територията на една държава членка до територията
на друга държава членка от едно и също данъчно задължено лице за
целите на неговата икономическа дейност в тези държави – нещо, което
противоречи на практиката;
- прието е допълнение към чл. 21, ал. 4, т. 2, с което се уточнява
изискуемият данъчен статут на лицата, доставящи далекосъобщителни
услуги и услуги за разпространение на радио и телевизия;
- по-съществена промена, която засяга голям брой данъчно задължени
лица, е промяната в текста на чл. 24, ал. 1 от ЗДДС, породил
значителни протворечия при оценката на мястото на изпълнение на
доставките на посреднически услуги, извършвани от посредник,
действащ от името и за сметка на друго лице. Отменената разпоредба
по въпроса бе формулирана така, че фактически изключваше
посредническите услуги, свързани със сделки за продажби на стоки от
реда за определяне на мястото на изпълнение на доставките, определен
в чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона. Но тъй като с оглед на вида на
доставката, за която се посредничи, освен със сделка за услуги
посредничеството може да бъде свързано и със сделка за стока,
регламентираният ред за определяне мястото за извършване на
доставката на последните, бе неприложим за тях. Коректното спазване
на нормативните разпоредби налагаше мястото за изпълнение на
посредничеството при доставки на стоки да бъде определяно по реда на
чл. 21, ал. 1 от Закона. На практика това означаваше, че тези
посреднически доставки не можеше да се третират като извършени извън
територията на страната, т.е. като необлагаеми. Член 24, ал. 1 и 2
от ЗДДС обаче има задачата да транспонира в нашето данъчно
законодателство правилата на чл. 28б, буква “Г”, т. 3 от Шеста
директива на ЕС, които определят общ ред за посредническите доставки
на стоки и услуги. В този смисъл отменената дефиницията на чл. 24,
ал. 1 от ЗДДС противоречеше на европейския регламент по въпроса.
Утвърдените промени в чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, има за цел да
коригира това противоречие.
Според нас обаче, начинът, по който са формулирани новите текстове
на техните разпоредби, отново създават предпоставки за объркване.
Предвид това, че отменените им варианти създаваха най-големи
проблеми при посредническите услуги, свързани с доставки на стоки
между контрагенти от държави – членки на ЕС, в новите им текстове
ненужно е акцентирано върху ВОП на стоки. Според новия текст на чл.
24, ал. 1 от Закона “Мястото на изпълнение на доставката на услуга,
оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице,
когато тази услуга е свързана с вътреобщностно придобиване на стока,
с доставка на стоки или услуги, различни от тези по чл. 21, ал. 3,
чл. 22 и чл. 23 е мястото на изпълнение на вътреобщностното
придобиване или на доставката във връзка, с която е оказано
посредничеството”. Пренесен в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от Закона
новият вариант на текста му определя, че когато получател на
услугата по ал. 1 е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава
членка, различна от държавата членка, където е мястото на изпълнение
на вътреобщностното придобиване или на доставката, във връзка с
която е оказано посредничеството, място на изпълнение на доставката
на посредническата услуга е държавата членка, издала регистрационния
номер на получателя на услугата.
Според нас утвърдените формулировки ненужно усложняват текста. На
практика за момента същият практически резултат, т.е. изравняване на
реда за определяне на мястото на доставки на посреднически услуги,
свързани със сделки за стоки и услуги, би постигнало добавянето в
текста на съществуващия текст на чл. 21, ал. 1 от Закона на думата
“стока” в израза “когато тази услуга е свързана с доставка на стока
или услуга, различна и т.н”. Разбираме желанието на съставителите им
да отразят в новия вариант двупосочното приложение на разпоредбите
му за случаите, при които българските данъчно задължени лица са в
позицията и на получатели и на доставчици на услугите, но ако това е
изнесено като приоритет в промените на Закона, те би следвало да
засегнат и много други негови разпоредби. В много от тях действията
на българските данъчно задължени лица са регламентирани предимно в
позицията им на доставчици. Нещо, което поражда проблеми при
определяне на законосъобразните им действия при прилагането на
обърнатото данъчно задължение в случаите, при които те се явяват в
позицията на получатели на услугите.
Значителен брой доставки засягат и промените в чл. 24, ал. 3 от
Закона, които се отнасят до реда за определяне мястото на изпълнение
на доставките на услуги за оценка, експертиза или работа върху
движима вещ, получатели на които са лица, регистрирани по ДДС в
държави – членки на Общността. По същество те не внасят съществени
промени в съществуващия ред за определяне мястото на изпълнение на
тези доставки, а само прецизират текстовете на т. 1 и т. 2 от чл.
24, ал. 3, относно условията, при които е приложим той. Разпоредбите
им уточняват, че, за да се прилага този ред, е необходимо:
получателят на доставката да е лице, регистрирано по ДДС в държава
членка, различна от държавата членка, където фактически се извършва
услугата; и че след приключването на оценката, експертизата или
обработката на стоката, тя следва да се изпрати или транспортира
извън територията на държавата, където фактически е била извършена
услугата.
На практика във всички случаи, при които български фирми извършват
такива услуги за лица, регистрирани в друга държава члнка на ЕС, те
не начисляват данък за доставките си. А българските получатели на
такива услуги, предоставяни им от европейски доставчици, се
самооблагат по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
- промяната в текста на чл. 25, ал. 6 внася уточнение, относно
третирането на авансовите плащания, осъществени преди възникването
на данъчното събитие като добавя във връзка с характера на
въпросните плащания думите “цялостно или частично” и пояснява, че
данъкът за тях става изискуем само до размера на полученото авансово
плащане;
- промяната в текста на ал. 2 от член 32 фактически уточнява вида на
услугите, свързани с доставки от международния стоков трафик, които
се облагат с нулева данъчна ставка. Като такива в новата разпоредба
са определени “разтоварването, натоварването, претоварването,
укрепването и/или митническото оформяне, когато същите са оказани
във връзка с доставки на стоки, облагани с нулева данъчна ставка по
силата на ал. 1 на чл. 32 от Закона. От практическа гледна точка
това изключва възможността да бъдат облагани с нулева данъчна ставка
и други видове услуги, свързани с международния стоков трафик, освен
изброените;
- в новата редакция на ЗДДС е заличена разпоредбата на ал. 2 от чл.
36, относно облагането на доставките на услуги, предоставяни от
агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка
на друго лице, свързани с доставки, облагаеми с нулева данъчна
ставка по глава четвърта от ЗДДС. Заличаването й по същество не води
до промяна, тъй като тя фактически повтаря регламента, определен в
първата алинея на същия член;
- добавките в текста на чл. 79, ал. 3 от Закона внася уточнението,
че промяната в предназначението на стоки, за които е приспаднат
данъчен кредит, ще води до задължение за начисляване на данък в
размера на приспаднатия данъчен кредит, само ако при новото им
предназначение вече не е налице право на приспадане на такъв.
Съществуващият текст изискваше извършването на корекции на ползвания
данъчен кредит от лицата винаги, когато се извърши промяна в
предназначението на стоките;
- отпада ал. 4 от чл. 90 на Закона, но това не води до практически
промени, свързани с дейността на данъчно задължените лица, тъй като
засяга въпроси за административния порядък за предоставяне на
информация между митническата администрация и НАП;
- в случаите, при които са налице обстоятелства за задължителна
дерегистрация (чл. 107 от ЗДДС), промените в разпоредбата на чл.
109, ал. 6 от Закона водят до промяна в датата, която се приема като
дата за дерегистрация на лицата. За такава дата се приема не датата
на връчването на акта за дерегистрация, а датата на възникване на
обстоятелствата, които са основание за задължителната дерегистрация.
На практика това означава, че дадено данъчно задължено лице се счита
за дерегистрирано не на датата на връчването на акта му за
дерегистрация, а още от датата на възникване на съответните
обстоятелства, налагащи неговата задължителна дерегистрация.
Създадената нова ал. 7 към чл. 109 от ЗДДС определя, че за дата на
дерегистрация остава валидна датата на връчването на акта за
деригистрация само за случаите на дерегистрация по избор, посочени в
чл. 108 от Закона;
- промяната в текста на чл. 131 от Закона внася уточнение за начина,
по който ще се възстановява ДДС, преведен в бюджета за публична
продан или продажба, в случаите, при които те бъдат отменени. За
целта в чл. 131 от Закона е създадена нова ал. 5, която регламентира,
че данъкът ще бъде възстановяван по ред, определен в правилника.
- измененията в текстовете на разпоредбите на чл. 166 от ЗДДС са
свързани с условията и сроковете за издаване на разрешение за
прилагане на специалния ред за неначисляване на ДДС при внос или за
възстановяване на данъка в 30-дневен срок при изпълнение на
инвестиционни проекти. Те обвързват тези условия с наличието на
условията за предоставяне на минимална помощ, съгласно Регламент (ЕО)
№1998/2006 на Комисията, относно прилагането на чл. 87 и 88 от
Договора за създаване на Европейската общност. Допълнително чрез
промените в ал. 3, т. 6 на чл. 166 от Закона се променят данните за
вида и размера на помощите, получени от лицето, което е подало
искане за издаване на разрешение.
В предишния текст на т. 6 това лице бе задължено да декларира, че за
последните три години, включително текущата не е получило държавни
помощи, които надвишават 200 000 лв.
Новият текст на същата точка регламентира, че лицето следва да
декларира размера на получените минимални помощи през последните три
данъчни години включително текущата, независимо от тяхната форма и
източник, и че по валутния курс към датата на даването на
разрешението те, а не само държавните помощи, не трябва да
надхвърлят левовата равностойност на 200 000 евро. За предприятията
от шосейния транспорт общият размер на допустимата минималната помощ
за целта е по-нисък и отговаря на левовата равностойност на 100 000
евро. Посочените прагове се прилагат, независимо от това дали
помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на ЕО. Очевидно
е, че с посочените нови прагове за минималните помощи се създава
по-благоприятен режим за лицата, които кандидатстват за прилагане на
специалния ред за начисляване на ДДС при внос, тъй като се увеличава
размерът на помощта, до който не се изисква индивидуално
нотифициране на искането пред ЕК.
Освен това към чл. 166 от Закона се създава нова 4-та алинея, според
която за максимално допустимия интензитет на помощта, въведен с
Карта на нациионалната регионална държавна помощ (ОВ, бр.С 73 от 30
март 2007 г.), минималната помощ по т.6 на ал.3 се натрупва с друга
държавна помощ, получена по същия инвестиционен проект, която е
одобрена с решение на ЕК или за която е приложен чл. 9 от Закона за
държавните помощи.
Към чл. 166 от Закона са създадени и нови две алинеи – ал. 6 и ал.
7, с които изрично се ограничава издаването на разрешение за
неначисляване на ДДС при вноса или за ускорено възстановяване на
платен данък, в случаите, при които получаването на минималната
помощ по реда на чл. 166 надхвърля максимално допустимия интензитет
на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна
помощ. Освен това се въвежда изискването издаденото разрешение по чл.
166 от Закона задължително да посочва размера на минималната помощ
за одобрения инвестиционен проект. Направена е и последователна
промяна в номерацията на съществуващите алинеи на чл. 166;
- в разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ЗДДС, с която се освобождава
от данък вносът за стоки от въоражените сили на други държави, е
направена текстова промяна, с която след думите “се внасят от” се
добавя ”командвания/щабове на Организацията на Североатлантическия
договор или от”;
- заличават се думите “количеството, качеството или” в т. 15 на § 1
от ДР на Закона, които бяха включени в нея като част от дефиницията
на понятието “Субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката”
за целите на облагането с ДДС;
- в дефиницията на понятието “акцизни стоки” - т. 39 на § 1 от ДР на
Закона като такава стока е включена и електрическата енергия;
- създадена е нова преходна разпоредба, с която при наличието на
определени условия се освобождават от данък превозни средства при
декларирането им за свободно обръщение. Като такива в новата ал. 7
на § 14 от ПЗР на Закона е посочено едновременното наличие на
следните обстоятелства: датата на първата регистрация на превозните
средства да е не по-късно от 31 декември 1998 г.; те да са придобити
във или внесени от друга държава членка; към датата на приемането на
страната ни за член на ЕС да са били под режим временен внос с пълно
освобождаване от митни сборове; към момента на декларирането им за
свободно обръщение да са поставени под същия режим; и размерът на
данъка да не е по-голям от 100 лв. включително.
|
|
Поръчайте тук
за 15 дневно безплатно ползване